Оригами е японско изкуство и буквално означава „прегъната хартия“. То дава възможност за пресъздаване в триизмерен вид на животни, предмети и най-различни други фигури. Единственото, което ви е нужно за оригами е малко хартия.
Вероятно всеки от вас се е запознал с това изкуство още от ранна детска възраст. Шапките от вестници, малките бели хартиени самолетчета, лодки и солнички навярно са сладък спомен за всеки. Класическото оригами обаче изисква талант и опит, за да вдъхнете живот на хартиените стилизирани фигурки. Не е достатъчно само въображение, макар че то е ключът за създаването на уникални и оригинални форми.
Оригами е упражнение за ума и интелектуално предизвикателство. Превръщането на квадратен лист хартия във фигурки е истински ребус за повечето хора. Именно, защото изготвянето на оригами зависи от логиката и законите на геометрията и физиката, много хора свързват това изкуство с математиката. И наистина има строги математически методи за оптимизиране на разстоянията и планиране на сгъвките.
Как възниква и се развива изкуството Оригами?
Всъщност Оригами възниква през I-II век преди новата ера в Китай, когато е открита хартията. Първо се правели кутийки, вази и купи, а тайната за тяхното изготвяне е пренесена в Япония от будистки монаси. Именно на Япония дължим утвърждаването на Оригами като изкуство, познато и в днешно време.
В началото на своето създаване, оригами съществува и под формата на церемониални, главно сватбени украшения – интересни фигурки, които малко хора са знаели как да възпроизведат, а пазенето на тайната за тяхното сътворение е било въпрос на чест.
Дълго време този вид изкуство е достъпен само за представителите на висшите съсловия, за които е бил признак на добро възпитание. Това е така, защото хартията била много рядък и скъп материал и сгъването във формата на животни, птици и растения било привилегия на по-богатите.
Едва след Втората световна война изкуството Оригами излиза извън пределите на Далечния изток и намира свои почитатели в Европа и Америка.
Правила при направата на оригами
Важно правило при Оригами е да не се използват ножици и лепила. Хартията не се реже, а само се сгъва. За направата на оригами най-често се започва от квадратен лист, но впоследствие започват да се използват и други многоъгълници. Много интересен ефект се получава и при комбинация от повече от един хартиени елемента и използването на няколко цвята хартия, с различна дебелина и големина, в зависимост от желания ефект.
Какви материали са подходящи за оригами?
Хартията, която е била разпространена за оригами, е била ръчно изработената японска washi хартия – текстилна хартия, дебела, но нежна като материал. Тя е доста различна както от обикновената копирна хартия, така и от съвременната подобрена и специализирана kami хартия. Понеже е мека и гъвкава, и не пази добре сгъвки, washi е по-добра за модели с извивки, а не с остри ръбове. Kami хартията е тънка и се прегъва лесно. Още по-удобно е, че тя се продава и на готови разрязани квадрати – обикновено те са цветни от едната страна и бели от другата. По-прости и малки оригами може да изготвяте и с обикновена копирна хартия. Но тя лесно се захабява от опипването, става крехка и лесно се къса, освен това не е достатъчно гъвкава. Не може да съхрани по-заоблени форми и много трудно се сгъва, когато стигнете до сгъване на повече от три-четири слоя хартия наведнъж.
За оригами могат да се използват и други материали, освен хартия, стига да са достатъчно здрави, фини и податливи на сгъване. Ако материалът е твърде мек, няма да остане сгънат там, където искате. Друго важно условие е да бъде достатъчно еластичен.
Тъй като искуството Оригами не е процес, при който всичко става от веднъж, е важно материалите, които използвате, да не се изхабяват и изтъркват лесно по ръбовете. Например металното фолио много лесно се поврежда при сгъване. Погрешна сгъвка трудно може да бъде заличена, тъй като остава в структурата на фолиото. То обаче има и своите положителни страни. Продава се хартия, залепена за фолио (и двете максимално тънки). Този материал гарантира здравина и гъвкавост. Обикновено хартията е бяла, а фолиото – цветно. Друг вариант е да използвате фолио, залепено за текстилна хартия. Текстилната хартия е обикновено по-нежна, мека. Тя създава много интересен и реалистичен ефект, например при животни (може да изглежда като козина).
Може да опитате техниката мокро сгъване. Хартията се навлажнява предварително (с мокра гъбичка най-често), след което започвате да сгъвате. Докато хартията е влажна, тя е по-гъвкава и може да се задържи в по-вълнообразни и плавни форми.
Философията на Оригами гласи, че хартиените фигурки трябва да предадат не толкова реалистично формата на изображението, колкото да предадат неговия дух. Класическото оригами е стилизирано, с груби и елементарни форми, които обаче по необикновен начин ни напомнят за някакъв предмет или животно.
Доста малък е броят на моделите за класическо оригами. Известни са около двайсет традиционни модела, част от които са лодка, жаба, самурайски шлем, цветче и т.н. Те са се предавали устно и са се знаели от всички, а не са били документирани, както се прави в днешно време.
19.10.2009/Ели Йорданова
