Феномен

РАЗДЕЛИ

МНЕНИЯ
КУЛТУРЕН АФИШ
НОВИНИ

РекламаСравни цени вКнигосвятИван Ганчев, Кирил Чимев, Йордан Стоянов

С УСМИВКАФеноменАко щете вярвайте…Аз съм феномен. Чувам гласове. Ама не разни извънземни баналности, да ме прощават колегите от вестник „Психо”, нито ония астрални шушумиги от галактиката Андромеда. Чувам СРС-та. Ако щете вярвайте, вървя по улиците, а в главата ми кънтят стотици прихванати съобщения: „Ало… ало…” – няма край! Имайте предвид, че годишно СРС-тата са над двайсет хиляди, а аз понеже съм сериозен човек, гледам да ги хвана всичките.Изобщо нямам представа как са навързани невроните в мозъчната ми кора, но още след аварията в Чернобил започнах да ловя програма „Хоризонт” в УКВ обхват, а откакто ме блъсна трамвай, минах на СРС-та. Предполагам, че от удара фонтанелата ми се е разместила доста, та високите честоти по-лесно минават през създалите се пролуки. Независимо от това, не се оплаквам, даже напротив. Поради факта, че съм феномен, работя като топ журналист. Заместник-главен редактор. Цял един вестник чака на моята дарба, за да си пълни колонките с феноменалните ми донесения. Затова, ща не ща, всеки ден се фръцвам край министерския съвет, насочвам си пеленгаторите към прозореца на премиера и хоп – материалът ми за вестника е готов. Ето и сега, вървя си по „Витошка”, минавам покрай Халите, пресичам пред ЦУМ, свивам по „Дондуков” и усещам, че нещо в главата ми прищраква. Във въздуха се носи СРС:- Ало.- Да?- Ти ли си?- Аз съм.- Аз… таквоз… за туй…- Е?- За оназ работа… нали… туй дето…- Да.- Дето тоз… го такова… оня ден… не е тъй…- Тъй ли?- Тъй…- Що тъй?- Ами, щото… ъъъ… тъй де… – Аха.- Аз затва… таквоз… да питам за туй… щото… онуй не е кат туй…- Питай.- Питам.- Добре.- Мерси.- За кое?- Ами за… за туй… че добре… ъъъ…- Ясно. – Значи… туй си е туй… и туй то…- Ъхъ. Аре.- Да.Това прозвучава в главата ами, докато минавам покрай сградата на Министерския съвет. Чудесен материал! Всичко може да означава това „туй” – рушвет, контрабанда, скандално назначение, сделка за оръжие, поръчка на проститутки… Боже, боже, пак ми излезе късметът! Бързо, да хващам едно такси и право в редакцията! Но преди това ще мина през психото, че са ми свършили хапчетата. Освидетелстван съм, водят ме на отчет, ама в тайния регистър. Нещо като агент под прикритие. Психо ченге с неразкрито досие. То добре, че е доктор Петров, да ви кажа! С него така сме се разбрали – аз ловя СРС-та, той ги редактира. За да избегнем правописни грешки. Докато следвам неговите заръки, няма да ме приберат в лудницата. Обеща ми човека, закле се. А той си разбира от работата – нали е офицер от разузнаването на съзвездието Голямата Мечка?Автор: Петър Краевски15.01.2011 – 13:03Посетено: 1445
Вземи линк към публикацията:http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=11507&sid=79

<<<
<<<
|
1
|
2
|
3
| >>>
>>>