kamo69: Ластикът на времето

kamo69: Ластикът на времето

Ластикът на времето Господ ни е дал определени години живот, но единствено от нас зависи как ще ги преживеем На Светлето – за вярата, обичта и търпението през онези дълги-дълги ноемврийски дни… Отваря и затваря уста, отваря и затваря уста, отваря и затваря уста… Широко раззината паст, напразно ловяща живителна глътка въздух. Хидро-аеро-атмосферна безпомощност. Това е първата асоциация, щом влезеш в отделението за белодробни заболявания на тубдиспансера. Две редици с по шестнайсет бели болнични легла, долепени до стените, проточили се безкрай в стаята, и на всяко от тях по една риба на сухо, хриптяща за въздух. Тук думата цигара е табу. Едва ли не те пребърква още санитарката на входа. Въздухът в отделението има съвсем друго значение и много синоними. Разбирам го още в мига, в който прекрачвам болничната стая /а приятелката ми тайно ми е подметнала след това през прозореца стек от „моите”/. Навън е зима, краят на ноември, вали сипкав сняг, температурите от седмици...
Прочети цялата публикация
Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност