На 2 ноември 2007 година италианската полиция открива 21-годишната Мередит Къчър мъртва, потънала в кръв на пода в спалнята й. Полуголото, но увито в одеяло, тяло на момичето кара полицията да подозира, че убиецът, или убийците й, са познавали жертвата си, или най-малкото са били чувствителни към сексуалното насилие. Къчър – студентка от Университета в Лийдс – била брутално заклана предната нощ във вилата, където живеела заедно с американската студентка Аманда Нокс и две италиански момичета – Филомена Романели и Лаура Мецети. Нокс и Къчър били студентки в Университета за чужденци в живописния град Перуджа в централна Италия.
Покрай разследването на убийството на Къчър излизат на бял свят факти за необуздания живот, воден от чуждестранните студенти в града. Сензационните разкрития на британските и американски медии хвърлят сянка на съмнение върху способностите на италианската правосъдна система и превръщат случая в медиен цирк.
Основаният през 1921 година Университет за чужденци днес привлича около 8000 чуждестранни студенти на година. Със своето младо население, артистични традиции, красотата на средновековната си архитектура и местоположението си в зеленото сърце на провинция Умбрия древният град Перуджа изглежда идеалното място за всеки студент, желаещ да учи в чужбина. Но сега репутацията на града е омърсена от стряскащото убийство. Отдавна прочут в света със своя шоколад, Перуджа става известен като място на ужасяващо престъпление.
Невинна жертва: Мередит Къчър
Мередит Къчър
Мередит била тихо момиче – прилежна и ученолюбива. Най-малкото дете на журналиста Джон Къчър и Арлийн Къчър, тя е родена на 28 декември 1985 година и израства в Коулсдън – малко градче в пределите на лондонското предградие Кройдън. Приятелите и семейството й я наричат Мез. Посещава частно училище за момичета и след това Университета в Лийдс. Там, взема съдбовното решение да прекара една година в изучаване на модерна история, политически теории и история на киното в Университета в Перуджа, чрез европейската програма за размяна на студенти „Еразъм“.
Мередит си намира квартира чрез обявите в университета и така се запознава с Аманда. Техните италиански съквартирантки разказват, че двете първоначално си допаднали. Разговаряли на английски помежду си и, въпреки огромните разлики в темперамента си, открили че имат и много общи неща. И двете обичали да се забавляват на чашка в нощните заведения, да пушат марихуана и да свирят на китара. Но приятелството им изглежда имало граници. Мередит споделя с английските си приятели и с родителите си, че Аманда си е намерила приятел още с пристигането си в Перуджа – мрачният и напрегнат Рафаеле Солечито. Тя и двете италиански съквартирантки се дразнели от честите посетители на общителната Аманда. Двете с Мередит постепенно се отчуждили.
Мередит, заедно с Аманда и техни приятели, прекарва нощта на Хелоуин на купон у своя италианския приятел Джакомо Силензи. Силензи живеел на приземния етаж в същата вила, заедно с още трима младежи. На 1 ноември момичетата си тръгват отделно. Мередит вечеряла в апартамента на приятелките си Робин Бътъруърт и Софи Пъртън, а после гледали филма „Тетрадката“ на DVD. След края на филма Софи я изпратила на известно разстояние и Мередит се прибрала в квартирата си към 21:15 часа. Гърлото й било прерязано преди настъпването на полунощ.
Загадъчно убийство
На следващата сутрин една съседка намира два мобилни телефона в градината край къщата си. Притеснена, че може да са подхвърлени от терористи, вероятно с цел задействане на бомба, тя се обажда в полицията. Полицията бързо проследява телефоните и научава, че принадлежат на Мередит. Полицаите се отбиват във вилата на момичетата на „Виа Пергола“ и заварват Аманда и Рафаеле пред къщата. Влизайки в дома и разбивайки вратата на стаята на Мередит, заключена отвътре, полицията открива тялото й. Освен двата телефона, липсвали и други нейни вещи – пари, две кредитни карти и ключовете от къщата.
Къщата, в която е убита Мередит Къчър
На леглото имало кървав отпечатък от нож, под възглавницата на Мередит – кървав отпетачък от длан, а по стената – ивици от кръв, сякаш някой се бил опитвал да избърше кръвта от ръцете си. Два напоени с кръв пешкира лежали под тялото, а трети, също зацапан с кръв – на леглото. По пода имало следи от маратонки „Найк“ с концентрични кръгове на подметките – три от тях до Къчър, а останалите – водещи към коридора и входната врата. Върху килимчето в банята бил открит отпечатък от бос крак.
Аманда Нокс
Двете италиански съквартирантки, както и четиримата младежи, били заминали при близките си за празниците и все още ги нямало. По-рано същата сутрин Аманда се била обадила на Филомена, за да й каже, че входната врата е отворена, а по пода на банята има следи от кръв. Казала й още, че ще отиде да доведе Рафаеле, но първо ще си вземе душ. По-късно Аманда обяснила в съда, че не се била разтревожила от кръвта, защото си помислила, че някоя от съквартирантките й е в цикъл и не е почистила след себе си.
Полицията наредила на всички присъстващи да излязат и заградила къщата с полицейска лента, макар че съквартирантката Филомена успяла да влезе по-късно, за да си вземе чантата и лаптопа. Карабинерите пристигнали в около 13:30 часа, а прокурорът Джулиано Минини – в малко пред 15:00 ч. Той влязъл в къщата заедно със съдебния лекар Лука Лали. Криминалистите не позволили на съдебния лекар да измери температурата на Къчър в този момент, което довежда до проблеми с установяването на точното време на смъртта й по-късно. Лука Лали установил три прободни рани по врата на Къчър, синини, както и наранявания, които биха могли да предположат насилствен сексуален контакт. Лали определил причината за смъртта като комбинация от загуба на кръв и задушаване.
Аманда и Рафаеле променят историите си за събитията в онази сутрин и в нощта на убийството няколко пъти по време на разследването.
Рафаеле Солечито
Според една от версиите им, те уж били у Рафаеле от ранна вечер до следващата сутрин. Той казал, че е бил пред компютъра си през по-голямата част от вечерта, а после гледали филма „Невероятната съдба на Амели Пулен“. Но разследващите твърдят, че компютърът му почти не е бил използван в онази вечер. Аманда казала, че била чела една от книгите за „Хари Потър“ там; полицията вижда тази книга на местопрестъплението, но Аманда не споменава, че е връщала книгата у дома. Според друга нейна версия, Аманда си била у дома и чула убийството. Това съвпадало с неясния видеоматериал, заснет от охранителните камери в квартала, който, според полицията, показва как тя се прибира в около 20:45 часа. Накрая Рафаеле заявява, че е бил твърде напушен и дори не си спомнял дали Аманда е била с него през цялата нощ. Телефоните и на двамата били изключени между 20:00 и 20:30 часа в нощта на убийството и останали така чак до сутринта на следващия ден.
В онази сутрин Рафаеле казва, че са стигнали до вилата точно преди пристигането на полицията и че се бил опитвал да се свърже с властите, за да съобщи за влизане с взлом, след като видял че прозорецът на една от стаите е разбит. Полицията обаче подозира, че самият той е счупил стъклото. Впоследствие се установява, че той е звънял на номера за спешни случаи чак след появяването на полицаите, дошли да проверят сигнала на съседката. Двамата младежи настояват, че са нямали представа, че Мередит лежи мъртва в спалнята си. Но, въпреки твърдението си, че не е влизала вътре, по-късно Аманда много точно описва местопрестъплението. Освен това свидетелят Марко Куинтавале дава показания, че някаква млада жена, която той идентифицира като Нокс, била пазарувала в неговия магазин рано същата сутрин по времето, когато тя твърди, че е била в дома на Рафаеле. Апартаментът на Рафаеле миришел на белина, а властите открили касова бележка от магазина на Куинтавале. Те смятат, че белината и парцалите, открити там, са послужили за почистване на къщата и оръжието на убийството.
Да обвиним черния
В идните дни полицията разпитва няколко пъти Аманда и Рафаеле. Детективите проявяват интерес към СМС-ите, разменени между нея и нейния шеф, Патрик Дия Лумумба.
Патрик Лумумба
Макар да е твърде млада, за да може законно да пие в Щатите, Аманда без проблеми си намира работа в един бар в Перуджа. Патрик Лумумба (44 г.) е собственик на „Льо Шик“ – малък бар близо до университета. Той решава, че общителната и привлекателна Аманда би била без съмнение полезна за бизнеса му и я наема.
Лумумба се запознава с Мередит в бара през същия октомври. Тя му казва, че може да приготвя мохито и той я приканва някой път да дойде и да покаже уменията си.
На 1 ноември Лумумба изпраща на Нокс СМС, за да й каже, че няма нужда да идва тази вечер, защото бара е почти празен. Тя му отговорила „До скоро“. Според адвокатите на Аманда, полицията нарочно перифразира това съобщение, за да изглежда че двамата са се срещали по-късно, пропускайки най-важната финална фраза, в която тя му пожелава: „Лека нощ“.
Полицията продължила да я притиска за Лумумба и накрая Аманда обвинила него в убийството. Преводачката Анна Донино свидетелства по-късно, че Аманда е изглеждала облекчена, когато най-сетне променила историята си, за да каже че си е била у дома и е чула писъците на Мередит, докато Патрик я нападал. Тя твърдяла, че Патрик е бил влюбен в Мередит. Но той настоявал упорито, че е срещал английското момиче само няколко пъти.
Нокс казала на полицията, че била срещнала Патрик на кварталното баскетболно игрище във вечерта на убийството и двамата са пристигнали във вилата в около 21:00 часа. Патрик и Мередит се оттеглили в спалнята на последната, а по-късно Аманда я чула да крещи, при което просто си запушила ушите. Ако тази версия е вярна, тя очевидно била забравила всичко до следващата сутрин и не го свързала с кървавите следи в апартамента. Полицията арестува Аманда същата вечер, най-вече заради противоречивите й показания.
Лумумба е арестуван на следващия ден, но бързо успява да докаже, че e прекарал вечерта в бара си, и е освободен на 20 ноември 2007 г. Впоследствие той съди полицията за 516 000 евро за неправомерно задържане. На 16 март 2009 година италианският съд присъжда на Патрик 8000 евро. Следващата му стъпка е да заведе дело срещу Аманда за клевета.
Виновен? Руди Херман Геде
Патрик отървава кожата, а вниманието на полицията и медиите се насочва към друг африкански имигрант. Докато властите държат Нокс, Лумумба и Солечито в ареста, експертизите показват, че кървавите отпечатъци на местопрестъплението не съвпадат с техните, но за сметка на това пасват идеално с тези на дребния наркопласьор и крадец Руди Херман Геде. Той е задържан в Германия, където се опитал да пътува във влака без билет, и е екстрадиран в Италия по подозрение в убийство.
Руди Херман Геде
Руди Херман Геде се премества от Брега на слоновата кост в Италия заедно с баща си на 5-годишна възраст. Когато баща му се връща в икономически и политически нестабилната западноафриканска държава, Руди остава в Европа под крилото на проспериращия бизнесмен Паоло Капорали и неговото семейство. Той останал при тях дори след връщането на баща му в Перуджа. Но неговото бурно юношество обтяга отношенията му със семейство Капорали. Той пропада в тъмната страна на студентския купонджийски живот в града, превръщайки се в дребен наркопласьор. В едно сбиване с ножове получава белег на корема.
Руди познавал четиримата младежи, живеещи на приземния етаж на вилата. Той казва на полицията, че той и Мередит са се запознали на хелоуинското парти у Силензи. Уговорили си среща за следващата вечер, което противоречи на показанията на английските й приятелки, твърдящи, че Мередит се е прибрала у дома, тъй като била уморена, а не защото имала други планове.
Руди признава, че е бил във вилата в нощта на убийството и двамата с Мередит са правили секс по взаимно съгласие. Но той твърди, че не я е убивал. Настоявал, че някой е проникнал в къщата и е убил Мередит, докато той е бил в тоалетната, внезапно покосен от разстройство от лоша храна. Слушал iPod-а си в банята, но накрая писъците й проникнали през слушалките. Когато се окопитил и излязъл, видял някакъв италианец с кестенява коса – който според него бил могъл да бъде Рафаеле – когото не познавал. Мъжът го обидил с расистка псувня и му напомнил, че всички ще предположат, че черният е виновен. После си тръгнал. Руди свидетелствал, че бил чул, но не и видял, Аманда, макар да казал на полицията, че я бил срещал само веднъж – в „Льо Шик“. Руди предположил, че тя може да го е объркала с Патрик, макар двамата африкански имигранти да имат 20 години разлика във възрастта и съвсем не си приличат.
В своята версия за събитията Руди се опитал да спаси Мередит, но се отказал, паникьосал се и избягал. Полицията установява, че после бил отишъл в студентска дискотека, където останал дълго след полунощ, а после се отбил в бар, където останал до зори. На следващата вечер отново излязъл по заведенията. Свидетели разказват, че когато диджеят в дискотеката обявил минута мълчание в памет на Мередит, Руди продължил да си танцува. На следващия ден заминал за Германия, където бил заловен.
Руди Херман Геде
Руди приема да бъде съден по бързата процедура, очевидно вярвайки, че Аманда и Рафаеле се опитват да го натопят. ДНК-то, оставено след срещата му с Мередит, и неговата неправдоподобна история за хранително отравяне допринасят за получаването на 30-годишна присъда. Той обжалва решението на съда, излагайки предположението си, че Аманада е убила Мередит заради спор за пари, и през декември 2009-а присъдата му е намалена на 16 години.Руди твърди, че Мередит е наричала Аманда „дрогирана проститутка“ и че Аманда имала нужда от пари, за да си купува наркотици.
Италианските прокурори, макар и доволни от осъждането на Геде, остават убедени, че той не би могъл да е действал сам. Освен несъответствията и неправдоподобността на техните показания за действията им във въпросната нощ, веществените доказателства, свързващи Аманда Нокс и Рафаеле Солечито с местопрестъплението, продължавали да се трупат.
Аманда Нокс: Фатална жена?
Аманда Нокс
Аманда Нокс израства в западен Сиатъл, в тихата и зелена част на града край залива Пюджет Саунд. Когато родителите й се развеждат, нейната майка, Еда Мелас, я отглежда сама. Мелас е учителка по математика, а бащата на Аманда – финансов директор в магазини „Мейсис“.
Винаги отлична ученичка, Аманда спечелва частична стипендия за обучение в престижното подготвително училище към Университета в Сиатъл. Тя се учи отлично и дори намира време да се занимава с театър и футбол. След завършването постъпва в Университета във Вашингтон, където изучава италиански, немски и японски език и художествено писане.
Полицейската преводачка Ейда Колонтане и италианската й съквартирантка Лаура Мецети свидетелстват, че са видели червена следа по шията на Аманда, вероятно от сбиването й с Мередит. Полицията открива нейни отпечатъци от пръсти в окървавената спалня на Мередит, както и възможен неин отпечатък от длан върху главата на жертвата. Експертите криминалисти идентифицират прясна кръв от Нокс и Къчър в мивката на общата им баня. Преводачката Колонтане дава показания, че италианските съквартирантки са й казали, че намерените от полицията ножове са от тяхната кухня. Според преводачката, това твърдение накарало Аманда да избухне в сълзи.
Аманда Нокс с кучето си
Полицаи и други свидетели разказват, че Аманда и Рафаеле се държали необичайно нежно помежду си по време на разпитите, имайки предвид напрегнатите и трагични обстоятелства. За разлика от тях, другите разпитвани приятели на жертвата били видимо разстроени. Аманда била тиха и странно спокойна. Рафаеле – объркан и възбуден.
Поддръжниците на Аманда казват, че всичко това са косвени улики. Нейни роднини, приятели и бивши гаджета твърдят, че подобно престъпление е немислимо за характера на това мило и грижовно момиче. Аманда имала няколко връзки в Университета във Вашингтон, но накрая се спряла на Дейвид Джонсруд (Ди Джей). Тя и Ди Джей решили да прекарат една година от обучението си в чужбина – той в Китай, а тя в Италия. Те скъсали официално, но продължавали да се чуват два пъти седмично по Скайп и останали приятели. Той и други нейни приятели от Сиатъл я описват като сърдечна и авантюристична натура – и настояват, че не е способна на убийство.
Обвинението обаче, и голяма част от английските и италиански медии, не смятат така. Британските вестници кръщават Аманда „Лукавата Нокси“ и я описват като хитра красавица, примамваща мъжете в садомазохистичния си хаос.
Омагьосаният приятел: Рафаеле Солечито
Докато италианската и британска преса очернят Аманда Нокс, нейният бивш приятел и съобвиняем Рафаеле Солечито не получава и наполовина толкова внимание. Италианските медии го описват като неосъзнат будала, подхлъзнат от хубавата и манипулативна Аманда.
Рафаеле Солечито
Рафаеле е син на Франческо Солечито, виден уролог в Бари – морската столица на южната италианска провинция Пулия. Неговият баща е убеден, че младежът е бил манипулиран от необузданото американско момиче. Някои вестници съобщават, че италианският студент по информационни технологии е писал в интернет за своята слабост към „екстремния секс“ и че притежава обширна колекция от крайно сексуални японски манга комикси; но все пак фокусът на медиите остава главно върху сексуалния живот на Аманда. Вестниците прилежно отбелязват, че двама други мъже са свидетелствали, че са правили секс с нея по време на краткия й престой в Италия, и че Нокс споменавала в своя дневник за още петима любовници.
Нейният дневник също хвърля съмнение върху Рафаеле. В него Аманда се чуди дали той не се е промъкнал до вилата, за да изнасили и убие Мередит.
Полицията открива ДНК-то на Мередит и Аманда върху ножа, намерен в кухнята на Рафаеле. Той заявява, че случайно бил порязал Мередит, докато готвели заедно във вилата на момичетата. Полицията конфискува още един нож у него по време на разпита в управлението, проведен на 5 ноември, но по-късно установява, че това едва ли е оръжието на убийството – което така и не е открито. Рафаеле казва на полицията, че колекционира ножове и отдавна се интересува от оръжия. Властите вярват, че той се е опитал да почисти ножа и други предмети с белина, чиято миризма надушват по време на обиска в апартамента му. Освен това някой бил търсил в Гугъл информация за „белина и кръв“ от компютъра на Рафаеле в сутринта след убийството. Полицията го арестува, когато открива отпечатък от стъпка, съвпадащ с кървавия отпечатък от маратонка в стаята на Къчър и с неговите маратонки. Впоследствие това съвпадение се оспорва от адвокатите на Солечито, които изтъкват, че Геде притежава същия модел спортни обувки.
Историите на Аманда и Рафаеле за критичните часове около убийството се преплитат, дори когато си противоречат един другимо (и дори на себе си). Освен близостта, която проявяват помежду си по време на разпитите, двамата са забелязвани да вечерят щастливо в дните след убийството и дори да пазаруват заедно бельо. Поведението им с нищо не показва, че скърбят за загубата на приятелката си.
Но мнозина твърдят, че Аманда и Рафаеле са просто набедени за изкупителни жертви.
Приятелите на Аманда – и враговете й
Аманда Нокс
Бащата на Аманда, Кърт, похарчва около половин милион долара за процеса й. Той и неговата бивша съпруга се редуват да я посещават в затвора. Кърт успокоява Аманда в съда, но майка й е включена в списъка с потенциални свидетели и не може да наблюдава процеса. Други хора също се застъпват за нея, със или без съгласието на Нокс и нейното семейство.
Група, наричаща се „Приятелите на Аманда“, защитава момичето в пресата в САЩ и чужбина. Криминалният следовател от Чикаго Пол Чиолино работи безплатно по случая, както и адвокатката от Сиатъл Ан Бремнър.
Бремнър казва, че италианските власти са некомпетентни. Тя твърди, че местопрестъплението е било замърсено през проточеното полицейско разследване. Ръководителят на криминалния екип Профаджио признава, че няколко огледа са били извършени по-късно и че е изминал месец и половина, преди да бъде открита закопчалката от сутиена на Мередит – със следи от ДНК-то на заподозрените – на пода в спалнята й. Джулия Бонджорно, една от адвокатите на Рафаеле, казва, че това доказателство би могло да е замърсено. Междувременно, неизвестни нарушители проникват в къщата и още повече съсипват местопрестъплението.
Съдия Майкъл Хийви от Сиатъл също обвинява италианските власти. Други подръжници на Нокс твърдят, че прокурор Минини е некомпетентен, нестабилен или дори престъпник. Но тази група не представлява официално Аманда по никакъв начин. Според главния адвокат на Нокс, Лучано Гърга, нейното семейство е отказало помощта им.
Аманда Нокс
Семейството и приятелите на Аманда се опитват да изяснят пред пресата някои недоразумения. Родителите й и нейната съквартирантка във Вашингтон, Мадисън Пакстън, казват, че прякорът “Лукавата Нокси„ се отнася до уменията й на защитник във футбола, а не до нейните въображаеми похвати на прелъстителка. Мадисън разказва, че Аманда се е смятала за дебела и непривлекателна в гимназията. Нейният бивш учител по театрално изкуство се съгласява с това, описвайки я доста негалантно, като ниска и невзрачна. Майката на Аманда казва, че Рафаеле е единственият мъж, с когото дъщеря й се е срещала в Италия; нейната сестра Диана заявява, че Аманда се е влюбила в момче чак на 19 години.
В тезата на защитата, подкрепена от нейния дневник и писанията й в интернет, Аманда е представена като някога стеснително момиче, започващо да разбира новооткритата си сила на прелъстителка.
Възможни мотиви
Нокс бързо се отмята от показанията си и се връща към първоначалната си история за събитията, според която е била в апартамента на приятеля си и няма никаква представа за убийството. Тя казва в съда, че полицаите й били предложили името на Лумумба, а преводачката й била подхвърлила идеята, че може да страда от травматична загуба на паметта. „В объркването си започнах да си представям, че наистина съм травматизирана, както казваха те“ – заявява тя.
След края на разпитите тя написва писмо от четири страници до полицията. В него пише: „Много е странно, знам, но случилото се ме обърква не по-малко от другите. Казваха ми, че има солидни доказателства, че съм била на местопрестъплението по време на убийството на моята приятелка“. Тя пише още, че спомени и „проблясъци и мъгляви образи“ са започнали да изплуват в ума й: „Що се отнася до признанията, които направих снощи, искам да заявя, че дълбоко се съмнявам в тяхната правдоподобност, тъй като бях подложена на значителен стрес, шок и изтощение. Не само, че ми казаха, че ще бъда арестувана и затворена за 30 години, но бях ударена по главата, когато не си спомних един от фактите правилно. Разбирам, че полицаите също са под голям стрес, с което си обяснявам отношението им към мен“. По-късно Аманда казва, че полицията я била помолила да си представи възможен сценарий, в който тя е била на местопрестъплението. Точно в отговор на тази молба, Аманда им била разказала за „видението“ на Лумумба.
Аманда Нокс
Впоследствие италианският касационен съд решава, че човешките права на Нокс са били нарушени, тъй като полицията не била прочела правата й, нито й предоставили адвокат и официален преводач, и забранява използването на нейните показания в криминалния процес срещу нея и Солечито. Все пак, съдът позволява показанията й да бъдат използвани в гражданското дело за клевета, заведено от Лумумба. Двата процеса се разглеждали от един и същи съдебен състав.
Обвинението предлага няколко възможни мотива за убийството, за които нямало доказателства, като например, че Къчър и Нокс се били скарали заради домакинската работа; че убийството е било част от сатанински ритуал; че е станало неволно по време на груб секс; или, че Къчър е отказала да вземе участие в оргия. Нокс била обвинявана също, че е откраднала парите на Къчър, за да плати на Геде за наркотици, или е убила приятелката си под влиянието на дрогата.
Обвинението заявява, че Нокс е изтезавала Къчър с нож преди да пререже гърлото й, а Геде и Солечито са държали жертвата, като Геде я е насилвал сексуално. След това Нокс и Солечито били счупили прозореца в стаята на Филомена, за да изглежда като дело на външен човек. ДНК-то на Къчър било по кухненския нож, открит в кухнята на Солечито, но тя никога не била посещавала неговия апартамент. Затова, заявили прокурорите, ножът трябва да е оръжието на убийството. Но по острието не са открити следи от кръв, а ДНК доказателствата са дискредитирани по-късно от независими експерти, назначени от апелативния съд.
Съмнителнителните практики на Джулиано Минини
Главният обвинител по делото на Аманда Нокс и Рафаеле Солечито – прокурор Минини, побързал да поеме контрол над разследването. Той смятал, че има представа как точно е станало всичко. Вярвал, че престъплението е започнало като садистична сексуална игра, обърнала се в брутално убийство, когато Мередит отказала да участва. Минини не за първи път предлагал подобна теория.
Серия убийства се случва в Италия през 70-те и 80-те години на миналия век. Пресата кръщава неизвестния извършител „Чудовището от Флоренция„. Млади двойки били застрелвани в колите си, а убиецът осакатявал жените. Минини се замесил в случая покрай разследването на смъртта на д-р Франческо Нардучи, чийто удавен труп бил открит в езеро край Перуджа. Той предложил теорията си, че младите двойки са убивани, за да могат частите от телата им да бъдат използвани в сатанински ритуали. Минини вярвал, че д-р Нардучи е принадлежал към сатанински култ, но се е превърнал в риск за сигурността и останалите членове са го убили и са инсценирали самоубийство.
Неговата теория обаче е оборена от авторите Дъглас Престън и журналиста Марио Специ. Двамата решават да напишат книга за Чудовището от Флоренция и обявяват версията на Минини за нелепа. Марио Специ дори заявил това публично. Минини не харесвал да бъде оплюван по този начин. Той наредил да се обискира офиса на Специ и сложил подслушватели в колата му. Минини разпитвал Престън и го заставил да напусне страната. Накрая арестувал Специ и го хвърлил в затвора. След три седмици, прекарани в пълна изолация без никаква основателна причина, един съдия освободил журналиста, въпреки възраженията на Минини.
Арестът на Марио Специ привлича вниманието на Комитета за защита на журналистите – независима организация, пазеща правата на журналистите по целия свят. Комитетът заклеймява публично ареста на Специ.
Дъглас Престън бил разпитван от Минини и обвинен в съучастие в убийство от серията на Чудовището от Флоренция. Накарали го да вярва, че никога повече няма да види семейството си. Писателят мислел, че ще се озове в италиански затвор. Престън бил толкова ужасен от тази перспектива, че побързал да напусне Италия.
Изглежда Минини напада всеки несъгласен с него. Специ и Престън просто изразили различно от неговото мнение за престъплението. Той се опитал да унищожи животите им. Възможно ли е тези негови съмнителни практики да са се пренесли и в случая с убийството на Мередит? Тактиката на Минини не се променя особено в процеса срещу Аманда и Рафаеле. И този път прокурорът напада критиците си. Повдига обвинения в клевата срещу всеки, осмелил се публично да изрази несъгласие с версията му. Версия, странно наподобяваща онази от случая с Чудовището, а именно – ритуално убийство на сатанински култ.
През януари 2010 главният обвинител в процеса срещу Аманда Нокс и Рафаеле Солечито, Джулиано Минини, е осъден във връзка със случая с убийството на д-р Нардучи. Съдът решава, че прокурорът е виновен за лошо изпълнение на задълженията си и незаконно разследване и му налага присъда от 16 месеца за злоупотреба с властта и тормоз над журналисти.
Процесът
Нокс е обвинена в убийство и сексуално нападение заедно със Солечито, и отделно – в клевета, заради твърденията й, че е била удряна от полицията по време на разпитите. Двамата пледират за невинни. На 30 ноември 2007 година съдът отхвърля молбата им за освобождаване под гаранция, решение, което те обжалват без успех чак до касационния съд. Аманда и Рафаеле остават в затвора по време на процеса и последвалите обжалвания.
Процесът започва на 16 януари 2009 година и, по желание на двамата подсъдими, се разглежда при открити врати с пълно медийно отразяване на заседанията.
Според някои наблюдатели прокурор Минини не оказал достатъчно натиск в кръстосания разпит на Нокс, но въпросите на съдия Джанкарло Масеи били безпощадни. Масеи целенасочено питал Аманда за най-различни подробности, като дали е пипала определен ключ за осветлението, или кога точно е провеждала телефонни разговори, на което тя обикновено отговаряла с „не си спомням“.
Аманда Нокс в съда
Аманда разказала как разпитващите я полицаи я наричали многократно лъжкиня и я заплашвали с десетилетия затвор, ако не си признае, че е замесена в престъплението. Една полицайка дори я ударила два пъти по главата.
Тя свидетелствала, че полицейската преводачка й казала, че хората под влияние на стрес често забравят важни неща и я придумала да се опита да си спомни какво точно се било случило през онази нощ. И така, според Нокс, под влиянието на натиска да си „признае“ ролята в престъплението, тя започнала да се чуди дали наистина няма нещо общо с убийството. Аманда обяснила на шестчленното жури, че образите от случая се събирали в главата й като на филмов монтаж, и в крайна сметка тя видяла във въображението си своя шеф Патрик Лумумба като убиеца. Така, обърканото момиче казало на полицията, че Лумумба го е направил.
Но той не бил убиецът. От един подслушан разговор в затвора между Нокс и нейната майка се вижда, че Аманда се чувства зле, че е набедила невинен човек. Но тя не оттеглила показанията си. Аманда заявила от свидетелската скамейка, че в онзи момент е имала толкова малко доверие на полицията, че изобщо не се чувствала удобно да говори с тях. Освен това вниманието й било насочено към други тревожни новини: тестът за СПИН, направен й в затвора, се върнал положителен. Едва след няколко седмици повторно изследване установява, че резултатите са били грешни и тя е в добро здраве.
Аманда отрекла да е познавала някога вече осъдения Геде, както й твърденията на един от свидетелите, който разказал, че е виждал Нокс и Солечито заедно с него. Но след показанията й Геде се обърнал към нея чрез медиите с молба да си признае, че е била на местопрестъплението.
Сред свидетелите на обвинението присъствала Филомена, съквартирантката, на която се обадила Нокс, за да й каже, че нещо странно се е случило в къщата. Показанията й се оказали унищожителни за защитата; тя заявила, че поведението на Аманда в сутринта след убийството й се струва необяснимо, а нейното твърдение, че Къчър обикновено държала вратата на спалнята си незаключена, противоречало на това на обвиняемата, която настоявала, че Мередит е заключвала стаята си. Филомена казала, че, въпреки че собствената й стая е била в безпорядък – с разпилени навсякъде дрехи и счупен прозорец – нищо не липсвало; лаптопът й си бил там, както и бижутата й. Споменала за пореден път, че била видяла стъкло от счупения прозорец върху дрехите на пода, което, според обвинението, означавало, че Нокс или Солечито били счупили прозореца след тараша на стаята. Тя все пак помогнала на защитата, като разказала, че един полицай бил влязъл в спалнята на Къчър след разбиването на вратата, което означавало, че стъпките, приписвани от обвинението на Солечито, биха могли да са оставени от служителя на реда.
Обвинението представило в съда 20-минутна реконструкция на убийството. Анимацията показала фигури, наподобяващи Нокс и Солечито, екранът потънал в червено при нанасянето на фаталния удар, а после следвали снимки на раните на Къчър. Реконструкцията свършила със запис на обаждането на Солечито в полицията и оставила мнозина в съдебната зала разтреперани.
Двата екипа от адвокати на защитата призовали съда да нареди независимо разглеждане на доказателствата, като ДНК, отпечатъците от стъпки, и да сравнят раните с предполагаемото оръжие на убийството, но молбата им била отхвърлена. В своето финално обръщение адвокатката на Солечито Джулия Бонджорно описала Нокс като „слабо и крехко момиче, набедено от полицията“. Адвокатът на Аманда, Лучано Гърга, повторил, че ДНК доказателствата срещу клиентката му са резултат от нехайното им изследване и възможно замърсяване в криминалната лаборатория, но не бил в състояние да докаже твърденията си.
В крайна сметка вече 22-годишната Аманда Нокс е осъдена на 26 години затвор за клевета, сексуално насилие и убийство. Обвинението настоявало за доживотна присъда с 9 месеца пълна изолация.
Според италианските закони подсъдимите имат право на две обжалвания, по време на които продължават да се считат за невинни до произнасяне на финалното решение на съда. Първото започва през ноември 2010 година. Съдът нарежда изследване на ДНК доказателствата от независими експерти, които откриват множество основни грешки в събирането и анализа на пробите. В своите показания пред съда професор Конти казва, че във видеозаписа на полицията се вижда как важни улики се държат във видимо мръсна ръкавица.
Реакцията на Аманда Нокс при произнасянето на присъдата й
На 3 октомври 2011 година съдът отменя присъдите на Аманда Нокс и Рафаеле Солечито по обвиненията в убийство и сексуално насилие. Присъдата на Нокс за клевета остава в сила и е увеличена от една на три години и 11 дни затвор, но нямало да й се наложи да я излежава, тъй като вече имала зад гърба си 4 години затвор. Нокс прекарва последните няколко минути преди финалното решение на съда хлипаща и със свита от стрес физиономия. Когато чува, че е оправдана, тя се свлича в ръцете на адвоката си. Нейният вече бивш приятел и съобвиняем Рафаеле Солечито също е оправдан и двамата са изкарани от съдебната зала от униформени полицаи и отведени обратно в затвора, откъдето щели да бъдат официално освободени.
На площада пред сградата на съда се събират около 1000 души, в очакване на присъдата. Някои от тях крещели „убийца“, други се радвали за освобождаването й.
Единствено Нокс и Солечито знаят цялата истина. Всъщност, това не е съвсем вярно. Има трети човек, който разполага с ключа към загадката, но е оставен някак встрани от шумотевицата. Странно е мълчанието, заобикалящо осъдения за убийството Руди Геде, и упоритата настървеност, с която властите се опитват да припишат същото това престъпление на Аманда и Рафаеле. Почти четири години след смъртта на Мередит Къчър неопровержимите доказателства, че двамата са замесени в убийството й, остават все така подлудяващо неуловими.
Филм по случая:
Amanda Knox: Murder on Trial in Italy (торент с англ. субтитри)
———————————————————————————————————————————————
Материалът е написан по идея на dddiamonddd
Източници: trutv.com, wikipedia.org, mirror.co.uk, gawker.com, guardian.co.uk, dailymail.co.uk, injusticeinperugia.org
