„I believe I can fly, I believe I can touch the sky“ пеех си аз хваната здраво за дръжките по време на алпийския тролей. Истината е, че самото изживяване трае няколко минути, но скоростта с която летиш е убийствена, вдига ти адреналина, гали егото ти и създава в теб илюзията, че притежаваш някакви свръх възможности 😉 Слизаш замаян, широко усмихнат и доволен.
След „летенето“ дойде и по-забавната част „Алпийската люлка“. Екипиран с едно въже и седалка, спокойно се оставяш на завладелитете положителни емоции, въртиш се както ти дойде отвътре, викаш от щастие и искаш още и още хихи оказа се, че до един бяхме ненаситници и 5-6 силни залюлявания не стигат на никого. Въртяхме се като пумпали в кръг и „любезно“ предоставяхме въжето на другия, а тайничко всеки се надяваше, че някой ще се откаже. Чувството докато се люлееш е невероятно, гледката е убийствена, емоцията е жестока :). Ако някой търси нещо вълнуващо, не много нормално, но достатъчно сигурно – това е то.
снимки: Стела Николова
Like this:
Like Зареждане…
Related
