През святата нощ, когато във Витлеем се родил Спасителя, зашавали, зашумели и затрепкали дървета и полски цветя. Те искали да Го видят и да Го поздравят. Но само стройната палма, маслиновото дърво и скромната елха могли да постигнат това. Радостният трепет на техните клонки и листа ставал все по-шумлив и накрая се превърнал на думи. – Да идем да се поклоним на Младенеца- рекла палмата на маслината и да му поднесем нашите дарове! – Вземете ме и мене с вас!- примолила се елхата. Палмата и маслината я погледнали надменно и й се присмели: – Бре, я се погледни на какво приличаш. Листата ти са остри като игли, а смолата ти мирише и вони. Елхата млъкнала попарена, но погледнала още веднъж към сияйната светлина, която окръжавала лежащия в яслите Младенец. Един ангел чул подигравателните думи на палмата и маслината. Палмата се приближила до яслите и положила пред тях най- хубавия лист от своя връх. – Ето ти ветрило, прекрасний Младенецо, с което да се разхлаждаш в горещините- казала тя. Маслината пък изцедила от своето благоуханно масло, което запръскало блгоухание наоколо. Елхата се омърлушила и си казала, че палмата и маслината са имали право да й се подиграват.
„Недостойна съм да стоя тук пред очите на Младенеца“- проплакала тя.
Тогава ангелът пристъпил към нея и казал:
– Мъчно ми е за тебе. Ела по- близо до яслите! Ти, елхице, в смирението си сама се унижаваш, но аз ще те възвися и украся по-хубаво от останалите дървета!
Погледнал той към звездичките, кимнал им и те една по една почнали да слизат от небето и да кацат по елховите клонки. Младенеца в туй време отворил очички. Нито хубавият палмов лист, нито маслиненото благоухание успели да привлекат Неговото внимание. Той ласкаво се усмихвал и протягал ръчички към обсипаната със звездички елха. Добрата елха потреперала от извънмерна радост, но не се възгордяла, а осветявала с блясъка си палмата и маслината, които засрамено мълчали в тъмнината. Ангелът проговорил втори път:
– Това ти е наградата за скромността, елхичке! От сега нататък ти ще красиш празника Рождество Христово с вечно зелената си дреха и с бляскавите, подобни на звезди украшения, с които човеците ще те кичат в Светата нощ. Тъй ще радваш децата, а на възрасните ще припомниш за детските им дни. Това ще ти е предназначението и наградата, скъпо коледно дърво.
