Бъзикилийкс – Истината такава, каквато можеше да бъде!?

21
Добави коментар
karahasan
karahasan

Наскоро малка група от 11 човека, представящи себе си като експерти и загрижени граждани, изпратиха отворено писмо до българското правителство и народното събрание в опит да упражнят натиск и да ускорят процедурата по даване разрешение на определен чуждестранен инвеститор да проучва и добива шистов газ на територията на суверенна България. Всъщност тези  самозвани представители на българските граждани се оказват сбор от бивши агенти на ДС, бивши консултанти на въпросната фирма желаеща да добива шистов газ в България и българи живеещи от дълги години в чужбина, а един от тях е и съветник към Пентагона и ЦРУ. Смея да твърдя, че същите тези хора се изживяват и представят, като демократи и защитници на демократичните ценности като цяло, и тука идва ред на първите въпроси.

Наистина ли тези хора, част от които както споменахме живеят от дълги години извън България, представляват мнението на българските граждани като цяло и имат правото да говорят от тяхно име?

С тези ли 11 човека трябва да се съобразят българските управници при вземането на това съдбовно решение, или с десетките хиляди живеещи в България българи, които се обявяват против прибързаното и недомислено хвърляне на България в подобна антиекологична авантюра? Само една от групите в социалните мрежи, обявяваща се против подобна прибързана стъпка наброява над 35 000 човека.

Това ли е демократичният начин по който тези 11 човека желаят да наложат своето виждане и да принудят българското правителство да следва техните съвети, напук на голяма част от българското общество?

Смятат ли тези 11 човека, че е демократично да налагат волята си под булото на експерти директно върху правителството, а не да речем, да се опитат да изложат своите виждания в един реален обществен дебат, като крайното решение бъде взето, чрез един такъв демократичен инструмент, какъвто се явява например референдума? Разбира се тези въпроси за съжаление са по-скоро риторични.

В своето писмо, тези 11 човека, а и в своите изяви в медиите, обявяват всеки който им опонира за лъжец и служещ на чужди, разбирай руски, интереси, а себе си за радетели на енергийната независимост на България. И тука отново започваме с въпросите:

С какви очи тези 11 човека, определят останалите които са против прибързаното даване на разрешение за проучване и добив на шистов газ, като про-руски застъпници? Как смеят да нарекат десетки хиляди българи, защитаващи българските интереси, интересите на българското общество и  на бъдещите поколения българи, застъпници на чуждестранни интереси? Дали всички американски граждани споделили своите несгоди и трагедии, причинени  от добива на шистов газ във филма „Газланд“ са лъжци, манипулатори и застъпници на руски интереси, или пък тези в Германия? А сигурно и правителствата на  Франция, Еквадор и Бразилия и те са защитници на руските интереси? Да се смята, че всички тези правителства и отделни хора вкупом са изпаднали в неистова любов към Русия или в морална недостатъчност, граничи с абсурд.

Каква точно енергийна независимост ще постигне България, като даде разрешение на чуждестранни инвеститори да добиват, ако ги има, невъзобновяеми енергийни ресурси на нейна територия? Как се постига енергийна независимост, чрез нещо което не се знае има ли го, няма ли го? Как се постига енергийна независимост с нещо, което ако го има се изчерпва сравнително бързо? Коя държава, в която се добива шистов газ, е получила енергийна независимост именно благодарение на добива му? Коя държава, в която подобни чуждестранни инвеститори оперират се е обогатила именно благодарение на тяхната дейност по добиване на енергийни ресурси, може би Нигерия, или Еквадор, или Венецуела, или Бразилия?

Каква е гаранцията, че добитият природен газ, ако има изобщо такъв, ще бъде продаван изцяло на България, на цени по-ниски от тези на сегашните доставчици? Могат ли тези 11 човека да гарантират, че тези енергийни ресурси, ако ги има, няма да бъдат изнасяни от България? Защо да не привличаме чуждестранни инвеститори в сферата на възобновяемите енергийни източници? Къде бяха тези 11 човека, когато българското правителство с неадекватното си политическо поведение изгони крупен инвеститор в областта на възобновяемата енергия, какъвто е Тошиба, а и не само него?

В името на какви дългосрочни перспективи и облаги, трябва да рискуваме такива трудновъзобновяеми енергийни ресурси от първостепенно значение, каквито са водата и почвата? Трябва ли да рискуваме водата и земята, които са изхранвали хората десетки хилядолетия и могат да ги изхранват, ако ги опазим, още безкрайно дълго време, срещу нещо, което ако го има ще ни топли десетина години в най-добрият случай? Трябва ли да рискуваме, живота и здравето на хората, които ще живеят в зоните на добив на шистов газ, в името на някаква илюзорна енергийна независимост? Отговорите са ясни.

Не искам, да изпадам в технически подробности относно същността на този вид сондиране, смятам, че въпроса е пространно разгледан вече в редица публикации в мрежата и всеки който се интересува, може да намери достатъчно информация относно опасните химикали и замърсяванията които тази технология причинява на околната среда. Затова ще обърна внимание на философската страна на въпроса, защото там се крие разковничето на проблема:

Този сблъсък който се породи около въпроса да има  или не добив на шистов газ и то не само в България, е сблъсък на ценности. Сблъсък между хуманността, човеколюбието, жаждата за живот и алчността, користолюбието, жаждата за пари. Сблъсък на мисълта и разума, срещу безумието и изгодата. Сблъсък между безкрайната еволюция на живота и краткотрайната облага на малцина.

Тука няма сблъсък на политики, не стои въпроса за геополитическата ориентация на България, не става въпрос за или против чуждестранните инвестиции, за или против научно-техническия прогрес. Въпросът е – Да бъдем, или да не бъдем? Можем ли да се считаме за разумни същества, населяващи планетата Земя, част от Вселената. Ценим ли живота във всичките му форми? Съзнаваме ли необятността на Космоса, величието на Природата и отговорността на Човека, наричащ себе си разумен? Желаем ли и занапред да наричаме планетата си Земя, а не да речем Шиста?

Сега е момента да покажем дали сме достойни да се кичим с названието Homo Sapiens (Разумен Човек) или ще се причислим към групата на Консумиращия човек, алчния човек, към групата на тези станали подвластни на парите, удоволствията и низките страсти. Живота, Разума тези венци на еволюцията, съдбата им, са в нашите ръце. Защитете ги, ако искате да се наричате разумни, ако искате да живеете, ако сте човеци. Живота не свършва с нас, но може да свърши заради нас. Мислете глобално, но не от политическа гледна точка, а от хуманна. Защитете себе си, човека до вас, бъдещите поколения. Защитете живота. Кажете не на добива на шистов газ. Ако го има, той няма да избяга, той ще е там в недрата на земята и когато сме достигнали този етап от техническото си развитие, когато ще можем да го добиваме без заплаха за Живота, той ще ни чака. Нека Разума победи алчността.

Like this:

Like Зареждане…

Related