Картини – изкуство, красота, стил…

3
Добави коментар
knights
knights

          Стил и красота, изкуство и класа в интериора, самочувствие и удоволствие… Картините на Радка Жекова правят всичко това. Насладете на изящество…

             Тези картини могат да бъдат само в дома и офиса на изискани хора с вкус, които искат да са обградени с изкуство от най-висш клас!!!  Въображението – свят на вълшебство, а само добротата създава красота…

 

 

                      Ще се срещнем на ъгъла – Радка Жекова
       за последната си изложба, изкуството и фантазиите

 

             РАДКА ЖЕКОВА е родена на 2 октомври 1941 г. в град Хасково. Завършва Художествената Академия „Николай Павлович“ в класа на проф. М. Върбанов. От 1966 г. започва артистичната й кариера на художничка с участие в почти всички национални излoжби в страната и колективни експозиции в чужбина.

             В периода 1966 – 1975 г. се знимава с декоративно оформление на текстил (десени), стенен килим и мода. Известни произведения от този период:

· „Трансмисия“ – стенен килим 150/340 – Новотел „Европа“ (сегашен „Princess“).

· „Родопски мотив“ – стенен килим 90/190 – Кьолн, Германия

· „Музикален акорд“ – стенен килим 130/205 – Токио, Япония

· „Пролетна импресия“ – стенен килим 160/350 – Аржентина

· „България 1300“ – стенен килим 180/390 – Национална галерия за приложни изкуства – София

· „Велика България“ стенен килим 160/380 – галерия „Люси Максим“ – Ню Йорк, САЩ

· „Фантазия“ 130/205 – България

             От 1971 г. постъпва на работа в Студия за игрални филми „Бояна“ като художник – постановчик на костюми. До 1993 г. работи в над 20 игрални филма, между които и тв поредицата “Златният век”, който става причина за задълбочено изследване на костюма от IX-X век в България и Византия. Събраният материал художничката изпозва за първата си самостоятелна изложба през 1981 г. на тема „Исторически текстил – България и Византия – IX, X век“.

             След 1975 г. наред с костюмите във филмите Радка Жекова се отдава все по-често на живописта и цветната графика. Така идва втората самостоятелна изложба през 1991 г. в град София, картини от която има в Националната галерия, в Швейцария, Германия, Париж, Ню Йорк, Белгия, Дания и др. Следват шест самостоятелни изложби в периода 1993 – 2002 г. в България и Словакия.

             От 1994 до 1998 г. Р. Жекова преподава Изобразително изкуство в Строителен техникум “Хр. Ботев” и е автор на програма за изобразително и приложно изкуство за Средните образователни училища към Министерство на образованието.

             Това не е стандартно интервю. Такова не може да бъде направено с нестандартен човек.

             В уютния хол на художничката Радка Жекова сме се сместили с дъщеря й, нейна състудентка, един любвеобилен котарак, любопитен сетер, безброй книги (сред които веднага съзирам два тома на Станислав Лем) и много картини.

             Първоначално си говорим за последната изложба на Радка Жекова – “Фантазия”, посветена на Музата на Живописта. Картините могат да бъдат разгледани до 13 януари 2011г.

             Според древните гърци не съществува вдъхновителка на изобразителното изкуство. Опровержението е тази изложба в предколедния час, на която авторката кани всички, които търсят и намират чудесата в живота си, отбелязват от артклуб “Жреци на Музите”, чиято цел е да дава сцена на високата естетика и артистичния живот в София.

             Известният скулптор Георги Чапкънов е представил най-новите живописни творби на художничката, която ми разказва своя понякога противоречив, но сякаш винаги позитивен и решителен живот.

                                                             От индустриалната химия до изкуството

              Още като студентка в първи курс по индустриална химия, младата художничка открива порива към рисуването и често си спестява упражненията в университета, за да се разхожда в Морската градина във Варна и да твори. Макар и преборила висшата математика, решението й е окончателно – бъдещето й е в Академията, сред хилядите цветове.

                                                                                  Какво е да бъдеш творец

               В разговора си с Радка Жекова неизбежно се заприказваме за хората, как се оставя следа и трудно ли е да бъдеш творец.

              “Аз вярвам, че има три типа хора – такива, които творят; такива, които копират първите и такива, които са консуматори. Много ми се ще да вярвам, че съм от първите”, казва тя. В думите й няма нито излишна скромност, нито безпочвена гордост. Всичко е добре премерено, интелигентно, подредено.

             “Елате да ви покажа някои картини”, подканя ни Радка и влизаме в светла стая с неповторим дизайн. До ръчно изрисуваните столове има статив, бои, а на стената – красиво огледало, в което се отразяват няколко картини.

             Питаме я, знаейки, че във всяка една е оставила парченца от душата си, коя е любимата й картина. Получаваме еднозначен отговор: “Тази… И тази… Тази също много ми харесва, за тази чове убивам…” и така с още няколко.

             Виждаме икона (дъщерята на Радка обяснява, че майка й прави икони) на киевската Света Богородица. Легендата за нея е, че църквата, в която се съхранявала иконата с нейния лик, изгоряла до основи. Когато хората се разровили сред останките от пожара, открили иконата непокътната.

             Освен иконите, всяка от които носеща своята чудна история, виждам редица картини, преливащи от най-светлите до най-тъмните тонове. Някои от тях Радка нарича шеговито “смешни”, други определям като “рапсодии в зелено”.

                                                                             Картини, картини, картини

                Две миниатюри, по моему, както и десетина творби по стените, ни измъкват от светлата стая и ни връщат в хола, където всеки ъгъл е приютил по няколко рисунъка. Докато разглеждам картините се заговаряме за годините на работа в киноцентъра и първата графика на Радка, вдъхновена от “Соларис” и подсилена от малко професионална ревност.

               Печатарят, който отговарял за графиките на художниците подметнал на събеседничката ми, че работи бавно и няма да успее да предаде работата си в срок. Тогава тя усетила прилив на сили, творческа гордост и енергия и за вечер успяла да завърши започнатото – вдъхновено от романа на големия фантаст Станислав Лем и завършено до голяма степен благодарение на една малка хитринка с използването на тревички за оставяне на отпечатък.

                                                                               Работа в Киноцентъра

              От 1970 г. Радка Жекова се посвещава на киното като художник – постановчик на костюми в Студия за игрални филми – Бояна. В творческата ѝ биография присъстват повече от двадесет игрални филма, между които: „Последният ерген”, ”При никого”, “Романтична история” и “Съдията”. Изследователският й труд в създаването на българския и византийския текстил от IX и X век за продукцията „Златният век”, е нейният огромен принос за българското кино. Днес част от този исторически текстил се съхранява в Националния исторически музей.

              Неусетно се заговаряме за настоящите изложби и за Пикасо (когото тя подчертано не харесва) и Дали, който е “съвсем друго нещо”. Ще ми се да я питам какво мисли за Макс Ернст и Морис Ешер, но си го запазвам за друг път.

              И, за да се върнем на изложбата, чието откриване беше на 19 декември, заимствам малко информация, която ми бе разказана на място, както и друга част, която все още пазя на листа-подсказка.

              През 1989 г. xудожничката прави първата си самостоятелна живописна изложба. Петнадесет изложби по-късно, Радка Жекова рисува своята Муза на живописта – Фантазия, чийто портрет е пилотна картина в тази експозиция.

             Артистичната ѝ кариера започва със завършването на НХА в класа на проф. Марин Върбанов. С монументалния си текстил, тя присъства в галерии и музеи по света и у нас. Известни нейни произведения са стенните килими: „България – 1300 ” – в музея за приложно декоративно изкуство – София; „Велика България” – галерия Люси Максим – Ню Йорк; „Родопски мотив” – Кьолн; „Музикален акорд” – Токио; „Пролетна импресия” – Аржентина; „Фантазен етюд и “Трансмисия” – в частни колекции в България.

 

ПОВЕЧЕ КАРТИНИ И УДОВОЛСТВИЕ,
УНИКАТИ ЗА ОФИСА И ДОМА, ЗА ПОДАРЪЦИ И ЗАЯВКИ,
ТУК :

   

 

 

 

                                                                                            ♥ ღ ♥