HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров: Красотата на светещите и издигащи се към небето фенери, постепенно превръщащи...

HUMANUS, дневникът на философа Ангел Грънчаров: Красотата на светещите и издигащи се към небето фенери, постепенно превръщащи...

147 звезди

Написа: Jenia Georgieva

Вече в къщи, сипвам си чаша червено вино, отливам. Запалвам си цигара със същата, още студенееща на ръката ми малка черна запалка, която вече е специална за мен. След като се справи със запалването на два от светещите фенери. Не очаквах, че ще си тръгна щастлива от параклиса, от мемориала на жертвите на комунизма.

Нито че ще пускам фенер. Мислех, че ще гледам. Че ще съм там. Когато го взех в ръцете си, се почувствах така, както, когато на протеста на сирийската опозиция неочаквано, ми дадоха да държа снимката на убит млад мъж, с невероятно жив, леко усмихнат поглед. Бялата тънка материя на фенера ме накара да погледна към десетките хиляди имена, изписани плътно едно до друго върху стената на мемориала - чия ли душа изразяваше, чия ли душа държах.

Колко ли души помагаха на и без това не особено сръчните ми, а сега и измръзнали ръце, та се справиха безпроблемно със запалването на "моя" фенер и даже помогнаха на този на един млад...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност