Неописуемото опиянение на живота във въображение

Неописуемото опиянение на живота във въображение

Литературните полети от книга към книга, от думи към думи, са нещо много удивително. Книгите са единственото нещо, което има достъп до бездните в главите ни. Те летят като чайки в тази пропаст, над този бурен океан, който плиска постоянно, неуспокоен от забравата и с вълни, които биха разтупкали сърцето на всеки романтик по земята. Този достъп до бездната е най-близкото нещо до магия, което някога ще познавам в този свят.

И така тези дни препрочитах части от книгата "Спомени" на Надежда Манделщам, която е уникално добра. Едва ли някъде другаде човек може да попадне на описанието на толкова страшен, тежък и същевременно великолепен живот. Надежда е жена на Осип Манделщам, един от най-големите, най-развихрените арт-поети на Русия, човек, роден в толкова бурно време, че съдбата му е направо ужасяваща. В сталинските години семейството броди от град на град, от заточение в заточение, докато най-накрая НКВД прибират Осип, пращат го в лагер, където той умира през 1938...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност