Мартин Ассев основава своя клуб “uMove” през април, 2009 година и през първите няколко месеца наброява едва шепа хора. Днес, може да станете част от клуба, записвайки се в една от 3-те зали в София, при един от двамата млади и талантливи инструктори на школата.
В тренировъчния процес ще се запознаете с различните стилове и подстилове на съвременните хип-хоп танци – от Old School до Newstyle, от Wacking до Krump, от хореографии до фристайл и най-вече от основите до тънкостите, за по-любознателните. Може да сте уверени, че наученото в залата е в крак с времето, тъй като двамата ръководители ежегодно посещават международни кемпове, където актуализират знанията си при най-големите имена в бранша.
Заповядайте на някоя от тренировките на “uMove”. Първият урок е безплатен!
BG Dancer: Здравей Марто, разкажи ни за себе си
Марто: Здравей! Откъде ли да започна? Винаги съм обичал да танцувам, дори когато съм ставал за смях заради това. Най-ранният ми спомен свързан с танците е от един рожден ден, сигурно съм бил на 6 или 7, където изпълнявах със завидно удоволствие сложния танц от клипа на Фил Колинс „I Can’t Dance”, при това пред цялото семейно съсловие. Доста горди баби имаше в този ден! (смее се)
Може би затова и като дете родителите ми ме записаха на спортни танци. Това продължи до 11 годишна възраст, когато започнах да тренирам активно баскетбол, покрай по-големия си брат и пак покрай него започнах да слушам хип-хоп музика. Не е като да имах голям избор всъщност, знаеш как е с по-големите братя. Добрата страна беше, че покрай него слушах не само съвременните тогава Гумени Глави и 2Pac, а също и хип-хоп/хаус от края на 80-те и началото на 90-те, като например Snap, Salt-N-Pepa, C&C Music Factory, 2 Unlimited, Теchnotronic и прочие. Изпълнители, които имаха страшно много танци в клиповете си.
С хип-хоп танци започнах да се занимавам едва преди 6 години. Преди това просто нямаше къде да се тренират.
Първоначално започна като хоби….а и 80 % от записалите се бяха момичета, което значително спомогна за постоянното ми присъствие на тренировки. В последствие обаче, нещата станаха по-сериозни. Особено след като се сформира Dem Idols.
BG Dancer: Кажи ни за различните стилове на уличните танци и кои са най-популярни в България
Марто: Стиловете са много. Наистина страшно много и постоянно се появяват нови и нови. Въпреки, че Брейк денс е дал началото на съвременните хип-хоп танци, няма да говоря за него, тъй като не го изучавам активно и съм сигурен, че има далеч по-компетентни хора, които да разкажат за него.
В хип-хоп културата, за съжаление, няма писани закони, а се предава от уста на уста. Всичко, което ще ви разкажа е моето разбиране и не ангажирам никого с него. Хип-хоп танците се делят условно на Old School и New School. Накратко към Old School спадат фънк стилове като попинг, локинг, електрик бугало, както и джакинг, рокинг и др. Към New School спадат такива като R&B lyrics, L.A. style, Newstyle, Krump, Harlem Shake и др. Също така има стилове, които във времето са станали част от самата култура по една или друга причина, но не се танцуват на хип-хоп, например House dance или Waacking, който произлиза от диско танците.
В България хип-хоп танците навлизат значително по-късно и затова разбирането за тях е базирано на музикалните клипове. За съжаление, липсата на компетентни учители преди 6-7 години, доведе до неразграничаването и неяснотата за различните стилове в съзнанието на хората. Дори когато се записвах имаше школи, които ги наричаха „MTV dance“. Вследствие най-масово в България се танцуват по мое мнение поп танци, наричани хип-хоп. В последната 1-2 години, обаче се забелязва промяна. Както се казва „количественото натрупване, води до качествено изменение“. Забелязвам все повече школи, които са започнали да се ориентират, все повече млади таланти, които имат възможността вече да вървят по отъпкания сняг. И това ме радва! Затова и се опитваме да организираме събития, на които най-вече да се обменя опита, който всеки е натрупал.
BG Dancer: А кой е твоят стил? и как стигаш до хореографиите, какво те вдъхновява
Марто: Моят стил…да го кажем така – все още е в процес на развитие. (смее се) Интересувам се от много подстилове, както и от редица други, които не са хип-хоп. Все още считам себе си за ученик и затова хореографиите и фристайлът ми търпят промени постоянно. Може би това е причината от всички в Dem Idols да си остана без прякор.
Вдъхновение за хореографиите си черпя от самата музика. Най-лесно според мен се работи на песен, която сама по себе си те кара да танцуваш.
А що се отнася до красотата на една хореография, това е трудната част. Тя трябва да е съчетание между добра интерпретация на звуците и лекота на изпълнение. Ако зрителят може да „види“ музиката…това е танц.
BG Dancer: Беше организатор на Urban Rising Stars, как бяха битките, силни или?
фото: Emilio Savov
Марто: Изключително съм радостен за случилото се на този батъл. За “underground” събитие имаше представители на почти всички известни школи в страната и всичко мина точно в приятелския дух, в който се надявахме да протече. Имаше много забавни моменти. Едно от момчетата успя със задно салто да пробие танцовия под на един от началните батъли. За щастие само подът пострада и всичко продължи с приповдигнато настроение.
Искам да благодаря на всички, които присъстваха и участваха, затова че подкрепиха тази новаторска идея и се радвам, че схемата на състезанието се получи, въпреки че не беше правена досега.
BG Dancer: Има ли недоволни и като цяло средата, в която си, има ли достатъчно изяви
Марто: Място за изява се намират. Редовно се провеждат различни събития, състезания и т.н., но не винаги са по начина, по който искаш или си се надявал да се случат.
Аз също съм бил от многото, които по един или друг начин не са били доволни от провеждането на състезания в България. Затова и реших, заедно с други съмишленици, да организираме наше. Лошото е, че цената е висока. А именно, че трябва да се лишиш от участие, заради конфликт на интереси, а на мен все още ми се танцува много.
BG Dancer: Разкажи ни как си започнал с танците, кои са твоите учители?
Марто: Първоначално започнах в The Center. Тогава все още беше ЦСУТ – център за съвременен уличен танц. Георги Енчев „Гош“ беше човекът, който ме запали и в първите 4-5 месеца ми бе пряк учител. След това, пак под шапката на The Center, се сформира напреднала група под инициативата на Александът Тодоров – Exception, Пламен „Пачо“ Андреев и Захари „Зи“ Нанков и в рамките на 2006-2008 г. това бяха хората, от които се учих пряко. Същата 2008 г. заминах за Лос Анжелис, където взимах уроци в Millenium Dance Center и Debbie Reynolds. От тогава започнах да творя хореографии и да тренирам доста по-сериозно, тъй като осъзнах, че едва прохождаме в България в хип-хоп танците. Сега, всяка година ходя по кемпове, където преподават топ хореографи и танцьори от цял свят. Има изключително добри учители, които с удоволствие биха ти отделили време след клас, за да отговорят на допълнителни въпроси. Препоръчвам на всеки, който е решил да се занимава по-сериозно с танци, особено на преподавателите, да посетят подобен кемп, за да могат да обогатят разбирането си за хип-хоп танци. Дори и само за да си поговорят с някой от създателите на даден стил си заслужава.
BG Dancer: Твоя любима хореография и хореография на друг артист, която страшно много те кефи
Марто: Нямам любима. Истината е, че в момента на създаване на дадена хореография развивам и научавам нещо ново. Две седмици по-късно обаче вече не мога да я гледам. Причината е, че вече знам как може да случи по-добре. Намирам това за нормално. Така човек прогресира и разнообразява стила си.
А що се отнася до хореография на друг артист – имам цял архив с такива. Но не мога да скрия, че съм голям фен на Уейд Робсън, който според мен има „над-стилово“ разбиране за танците и може да се нарече истински творец.
BG Dancer: Какво ново да очакваме от теб?
Марто: В момента работя над няколко проекта като организатор. В най-скоро време се очертава да се случи Urban Rising Stars на локално ниво, за да може юни месец да се организира голямо събитие, отново с чуждестранни съдии и уъркшопи на европейско ниво.
Също така работя и над няколко творчески проекта, за които се надявам да ми остане време до лятото или най-късно ранна есен да ги завърша. А иначе, ще се виждаме тук-таме. Подкрепям инициативите на моите колеги, така че било то състезание или Fanta Fest, или парти, там съм! J
[vsw id=“Md-TxTWpfv4″ source=“youtube“ width=“525″ height=“444″ autoplay=“no“]
comments
