Целина (керевиз) – възвеличаваното растение

6
Добави коментар
davis
davis

 
1
2
3
4
5

(51 гласа, оценка 3.92 от 5)

Целината (Apium graveolens) е известна още преди нашата ера като ароматна подправка и билка. Днес целината се ползва с популярност и е част от хранителния режим на всички, които се придържат към правилното хранене. С какво целината привлича привържениците на здравословния начин на живот?

Родно място на целината е Средиземноморието, където все още може да бъде намерена дивата й форма, растяща върху песъчливите почви на крайбрежието. Древните гърци, римляните и египтяните отглеждали целина за продажба и за лична употреба. В 5-6 век целината се появява в Азия, където и намират огромен брой приложения, докато в Европа, това растение дълго време е било забравено. По неизвестна причина целината изпада в немилост при флорентинските монаси и е била забранена. През 16-18 век европейците преоткриват забележителните свойства на целината, и започват да я използват като украса, като подправка, и като сочен елемент на салати.

Днес, целината се радва на славата. Много от хората, които се грижат за здравето си, за дълголетието и красотата си, редовно пият сок от целина и ядат стъблата и корените като вкусна и полезна храна и в суров вид. Сокът от целина е включен в някои енергийни напитки.

С какво целината привлича привържениците на здравословен начин на живот?

Първо, витамини. Тънък стрък целина съдържа 6-7% от дневната доза от витамини А и С и голямо количество витамини B1, B2, K и РР. Целината е богата и на други полезни вещества: желязо, калий, магнезий, фосфор, фолиева киселина, каротин, фитонциди и флавоноиди. Корените на целината съдържат до 14% протеини. За разлика от другите зеленчуци, целината съдържа органичен натрий, който замества обикновената сол. Сол, направена от корените на целина, подобрява усвояемостта на хранителните вещества и не се натрупва в организма.

Поради факта, че полезните вещества в състава на целина са перфектно балансирани и лесно се усвояват, целината има силно очистващ и подмладяващ ефект върху тялото. Диета, с редовна употреба на сок от целина или свежи стъбла, помага за отслабване, като не се губи бодростта. Етерични масла от корени и стъбла целина, имат свойствата на дезинфектанти. Диета с целина се препоръчва при алергии, възпаления, настинки, болести на щитовидната жлеза и пикочната система. Целината намалява кръвното налягане, повишава имунитета, помага да се справим с нервното и физическо претоварване, укрепва сърдечния мускул.

Много хранителни влакна и малко калории. Тези качества правят целината продукт с „отрицателни калории“. С други думи, тялото получава по-малко енергия, отколкото харчи нейното усвояване. Салата от целина помага да се справим с чувството на глад и осигурява енергия за целия ден. Сок от целина очиства кръвта от токсини, както и предотвратява образуването на кръвни съсиреци и тумори. Дори и с малко количество прясна целина може да подобрим вида кожата и косата. Прясна целина намалява вероятността от образуване на тумори и язви. Наскоро е открито свойството на целината за неутрализиране на канцерогените, които се съдържат в тютюневия дим.

Сок от целина

Сок от целина се използва в народната медицина като средство за подобряване на храносмилането и кръвотворната система, нормализира обмяната на веществата и отстраняване на камъни. Тя е ефективна за ревматизъм, бъбреците, панкреаса и червата. Зелената целина елиминира възпаления, лекува изгаряния, рани и язви. Пресен сок от целина нормализира телесната температура и помага да се понася сухото, горещо време. Сок от моркови и целина осигурява необходимите витамини и минерали.

Съвременната целина не е така горчива, както преди 20-ти век. Селекционерите са създали три вида целина, което само по себе си говори за значението на това растение. Най-популярен вид е „черешовата” целина, с дълги и сочни стъбла. „Кореновата” целина се оценява заради деликатните и ароматни корени. „Листната” целина се използва като подправка със силен, свеж мирис. Семената от целина са богати на етерични масла и имат пикантен дъх, което ги прави изискана подправка за ястия, най-вече за салати, гулаш, сосове и заливки. Семената са рядка подправка, която може да се намери само в специализираните магазини.

Целината лесно се отглежда на открито място в топъл климат. Целината е двугодишно растение, което дава корени през втората година от живота. Листната и черешковата целина дава реколта първата година. Възрастните растения понасят добре студа. Целината расте добре в глинести почви и не понася кисели почви.

Корен от целина

Корен от целина се използва в супи, бульони на месни и постни ястия. За придаване на аромат на супата, корена на целината трябва внимателно да се почисти от кората, да се разреже и задуши без масло. За да се запазят витамините в корена, трябва да се слага във вряща вода и готви в плътно затворени съдове. Водата останала от варенето на целина може да се ползва за готвене на супи и сосове, тъй като той е богата на хранителни вещества. Свеж корен целина се комбинира с моркови и ябълки. От пасиран корен може да се приготви витаминозно пюре. Настърган корен целина е витаминозна добавка към зеленчукови сокове. Сурови стъбла се добавят към салати, задушено и се използват като гарнитура към различни ястия. Както всички зеленчуци, целината, може да се пече, задушава, вари и пържи. Зелените листа са универсална подправка за първи и втори блюда. Всички части от целина могат да бъдат консервирани.

Корени

Корените няма да потъмнеят, ако се съхраняват в солена вода. Задушаване в собствен сок вместо печене запазва полезните вещества на корена. Ситно нарязан, отделя повече ароматни вещества. През зимата, листата от целина може да се запазят чрез смесването им със сол (200 грама сол на 1 кг нарязани на ситно листа). Листа може да се използват вместо сол. Сол от екстракт от корен, или от смес от изсушени семена от целина със сол се използва вместо обикновена сол и придава пикантност на всяко ястие. Солта от целина не се съхранява дълго, тя трябва да се купува в малки количества.

При закупуване на целина, търсете свежи стъбла и корени.

Стъблата и листата, трябва да бъдат лъскави и бледо зелени. Тъмно зелените са по-груби, но съдържат големи количества витамин А. Избягвайте увехнали жълти стъбла с куха сърцевина и тъмни вени. Загнилата целина съдържа канцерогенни вещества. Прясната целина може да се съхранява за около две седмици в хладилника, ако е опакована в кърпа и поставена в целофан или алуминиево фолио. Повехналите листа може да се съживят преди употреба с помощта на студена вода. За да се запазят естественият зелен цвят при варене, времето за готвене при високи температури, трябва да бъде сведено до минимум. Жилките на стеблата не омекват след готвене. Те трябва да бъдат внимателно отстранени като се започне от тесния край на стеблата.

Целината се използва в много кухни по света.

На пример: Испанскита (риба, салати и доматена супа с целина), френската (целина в сос бешамел, желе от целина, мус от целина), еврейската (задушено с кисело зеле и целина), Ирландия (пирог с плънка от месо и целина), италианската (зеленчуково ризото), японска и корейска (ориз със зеленчуци).