На 6-ти април в Националния археологически музей официално бе представена новата книга на Елиф Шафак – „Чест”. Тя е третата поред преведена на български и бе представена пред събралите се многобройни поЧитатели от преводача на книгата и българския писател Георги Господинов… А, да – и от Елиф Шафак! : ]
Георги Господинов говори с топлота и уважение за книгата и авторката, намерил в нея сродна душа в емпатията, тъгата и разказването на приказки.
Излязла на сцената, красивата разказвачка на истории, изпълва залата със спокойствие, смирение и чистота. Гласът и е изключително приятен и мелодичен – все едно в момента разказва приказка, а перфектният й английски има лек, сладък оттенък на турски акцент – особено когато казва „Истанбул“. Тя споделя за двойнствеността на това да си писател. От една страна е авторът – комуникативен, интервюиран, сниман, рекламиран. От друга – писателят – самотен и затворен.
Елиф Шафак разказва как зад книгата не стои само пистелят, а цял екип преводачи, дизайнери, редактори, издатели. Те работят с любов, влагат себе си в книгата и техният заряд стига до читателя.
Елиф Шафак казва, че четенето е самотно занимание – писателят е сам докато пише, а читателят е сам докато чете. И както въображението й е било единственият багаж по време на многобройните й странствания по света, така с въображението и книгата читателите прекосяват континенти вътре в себе си, докато стоят на едно място и четат. И различните хора намират нещо специално за себе си. Двама приятели могат да четат едно и също, но да достигнат до напълно различни послания и усещания.
Който иска, може да получи автограф на книгата си. Писателката не просто се подписва – тя държи да има поименно пожелание за всеки един от читателите, които се редят два часа на дълга опашка. Два часа, в които Елиф Шафак неуморно посрещаше всеки с усмивка и благодареше.
Ние се срещнахме лично не с прекрасната писателка, а с нейните разнообразни читатели и ги помолихме да ни разкажат какво са намерили те в нейните книги.
„“Любов“ е книга, която може да влезе като аргумент за промяна в самия човек. Приема се лично. И самата авторка е такава – малките жестове като това с автографите го показва. Не просто четене за удоволствие – докосва нещо лично. Духовна книга. А като видиш червената корица и заглавието си представяш някоя лека книга. Тя въздейства на много нива.“ ~ Ценка Пенева, учителка по български език и литератра, гр.Плевен
„Чета ‘Любов’, където една идея – идеята за любовта обединява хора от различни култури. Романът в романа е нещото, което задълбочава интереса ми към книгата. Сега взех „Чест“ и смятам да ги чета заедно.“ ~ ученичка от Музикалната академия, гр. София
„“Любов“ промени живота ми. „Копелето на Истанбул“ ме накара да мечтая. Заради професията ми се налага да чета много книги, но тези са едни от малкото, от които мога да цитирам изречения. Мисля, че мъжете приемат книгите по-различно от една жена – макар тези, които са я прочели да са изключително впечатлени.“~ представител на издателство „Егмонт“
„Чел съм само „Любов“. Това, което ще става занапред в нашия свят… единственият начин да се спасим е да отиваме натам – към посланието на книгата.“~ Анонимен
„Харесвам повече „Копелето на Истанбул“. Книгата е близка до нас – живот, бит, семейна топлина. Има носталгия към семейните ценности. Образите са пълнокръвни. На душата ти става топло като я четеш тази книга. Всички сме еднакви в различието си“ ~ журналист, списание „Лик“
„Похвали за преводача. Преводът може да е силата или слабостта на книгата. Думите извират от сърцето на този преводач, защото перфектно е хванал посланието. С впечатление съм, че преводачът надминава писателя. Това е успех за самия автор, защото така е представил историята, че да достигне истински до преводача.“ ~ Пламен Малинов, писател – „Смели разкази“
„Дълбоки книги. Докосват душата и са на достъпен, красив език. Малко изненадват, дори шокират, но описват неща от действителния живот. Вълнуват!“ ~ Една прекрасна дама
„“Любов“ се чете на един дъх. Това е първата книга в живота на мъжа ми. Казах му „Почни я. Просто я пробвай. История, мистицизъм… любов. Като някой каже книга за любов и бягаш надалеч, но тук е в съвсем други измерения.“~ Анонимен
„Аз прочетох и трите книги – „Чест“ на английски. „Любов“ ме накара да стигна до Коня, където се развива част от действието през 12век. Всъщност книгата почва трудно, но после се чете на един дъх“ ~ Анонимен
„Чела съм „Копелето на Истанбул“. Историята като те хване и не те пуска. В дълбочина се разглеждат две нации, които не се разбират, защото не искат да се опознаят. Книгата е на различни нива – философско, емоционално, разказваческо.“ ~ Още една прекрасна дама
Благодарим на Елиф Шафак за красотата и спокойствието, с които зареди присъстващите в Националния археологически музей.
Автор: Радостина Чипанова
