kamo69: На катерушката

kamo69: На катерушката

Поп Желю беше кацнал на прогнилите стъпала на старата катерушка, настръхнал като врабче в зимния сумрак.

Късият февруарски ден си отиваше, а с него сякаш си отиваха и последните искрици живот на притихналото под прокъсаната снежна покривка село.

Тази есен поп Желю беше закръглил 82 лета и помнеше време, когато селото пращеше от живот и детска глъч, беше огласяно от пеенето на петлите и мученето на кравите, а на празник на площада се събираше старо и младо, куцо и сакато, и имаше музика… Но това беше отдавна, въздъхна дълбоко в брадата си попът. Времената се бяха променили, а с тях и животът, и хората, и самото село. Младите се пръснаха – първо по близките села и градчета, после – към областния град, след това – в столицата и по морските курорти, накрая – чак в чужбината. Поп Желю беше мъдър човек, много беше видял и много знаеше. Не напразно беше станал селски поп. Разбираше, че народът се разотива, защото на село вече няма поминък, но въпреки това му...
Прочети цялата публикация
Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност