Всичко започна в една топла лятна и, което е по-важно, следработна, надвечер, когато трите пеперудки: Алена, Жълтурка и Белослава решиха да пият по една културна следработна биричка и да се приберат рано по къщята да спят.
Намерения, безспорно похвални, но, за съжаление, трудни, дори невъзможни за изпълнение. Бяха обречени още в самото начало от жестоката съдба и от факта, че влязоха в един попътен за плажа магазин и си взеха по едно кенче блага студена биричка. После се насочиха с бодра стъпка, комбинирана с някое и друго заораване в асфалта на единайсет-сантиметровите си токчета в неособено равния асфалт, водещ от Севастопол към плажа. Следващото препятствие бяха стълбите на старите плажни съблекални, които вече бяха всичко друго, но не и съблекални (разбирайте, плажни дискотеки, кръчми и изоставени покриви с изглед към морето). Възкачиха се те, промушиха се през разкривените решетки и ето ги на, грейнали, репективно, в жълто, бяло и червено, на покрива на съблекалните. Поличките им се ветрееха на вятъра, токчетата им скърцаха по изронения на места бетон, а биричките се студенееха с синята найлонова торбичка, обещаващо залепнала по запотените кенчета. Положиха трите морните си трътки на парапета на покрива и провесиха подбитите си от сандалите крака да се люшкат на летния бриз. Чу се сладко кляк и фшшшт и ето, че биричките бяха отворени. Последва кратка борба на запалките с вятъра, и три цигари задимиха в залеза.
Започнаха се интересни разговори: коя с кого, кога, защо не става, ама хич не става тоя, и за един път в тъмното не става, а иначе какво става, ами все същото, ама оня другия помниш ли го, дето ти бях разправяла за него тогава, дето излязохме тогава оня път и щеше да стане, ама не стана и по-добре, че не стана, че ако беше станало, тогава какво щеше да стане и така нататък и прочее, додето биричките свършиха и фасовете бяха събрани и натикани в празните кенчета, че да не цапаме. После се почнаха едни преговори коя да се излъже да слезе за още бири. За щастие, жестоката съдба отново се погрижи за тях, тъй като в този момент се появи левент Илия с двама-трима авера и бутилка водка. Така че питейният проблем временно беше решен. Разговорът се изроди в тежкарене и кудкудякане. Родиха се безсмъртните фрази: “Аз знам 10 бойни изкуства и все опасни” и “Ми аз предпочитам да годя без гащи, иначе ми се отбелязва бельото”. Слънцето се отврати и залезе. Луната заметна пътеката си над морето. Водката свърши. Младежите загубиха привлекателността си с изпразването на бутилката и трите пеперудки решиха да ги зарежат и да си потърсят другаде питейни запаси.
Първо се сетиха за “Бялата къща”, като най-близо. Запътиха са натам с кротко залитане, хванати под ръка, придружено с моткане между пъплещите по крайбрежната алея коли и периодично крещене по шофьорите: “Тъпак” и “Що не вземеш да ме сгазиш, на к’ъв се правиш”. Стигнаха до “Бялата къща” – квалитетна кръчма с жива музика, от която дънещата дива чалгия се мъчеше да надвика дивата чалгия от съседните заведения. Беше петък и, логично, беше фул на макс. От едната маса се размята като омаломощен шаран в найлонова торба, едра татуирана ръка. Оказа се Гошо Винкела, една от изгорите на Белослава, който й викна, че на тяхната маса има едно място за нея. Ама Белослава, в качеството си на бяла пеперудка се запъна и каза, че като не може да се сберат и трите пеперудки в Бялата къща, тогава няма да се дели от аверките си.
И ето че продължиха напред: три пъстри пеперудки, лутащи се в лятаната нощ, разкъсана от дънещата от околните заведения музика и какафонията на разноцветни лазери и неонови надписи. Продължиха напред: смело и неразделно, с гордо вдигнати чела, чак до стоянката на такситата. Там се гмурнаха с главата напред и заявиха в един глас: “Към Аспарухово, към Ред Рока”. Шофьорът – потен чичка от Чирпан, дошъл за лятото да отръска колкото се може повече кинти от разни пияни кифли, ги обръсна с 50 кинта и ги стовари пред култовото аспаруховско заведение. С ошмулени портномента и с малко поотрезнял ентусиазъм, те нахълтаха вътре, само да открият, че и “Червената скала” е пълна, та чак се пръска по шевовете. Имаше едно нещастно място само за червената пеперудка Алена – в скута на бившето й гадже и настоящ барман – Коко Хариба, по прякор Голямата скумрия (прякор, според Алена, силно преувеличен и крайно незаслужен). Обаче и дума не можеше да става Алена да зареже посестримите си сами да се лутат из аспаруховските дебри и за това тръгна с тях по дългия път за дома. Пари почти нямаха, щото ги бяха оставили на наглия чичка-таксиджия. И така, с подбити крака и със сандали в ръка, трите тръгнаха на път към изгрева и центъра. За зла беда, трябваше да минат по целия Аспарухов мост: посред нощ, с къси поли, с една дума: е, как да стане?! Та звъннаха на Илия и компания да дойдат да ги приберат. Младежите, окрилени от мисълта, че трите пеперудки сигурно са се донасвяткали, след като са минали през още две заведения и са се оказали чак в Аспарухово, съвсем логично и погрешно решиха, че сигурно ще са и по-дащни. Та дойдоха с един раздрънкан опел Сиера и ги натовариха.
После ги стовариха в небезизвестното заведение “Жълтото петно” – мизерно капанче на плажа, където голямата водка беше левче и беше марка “Водка”, защото на момичетата им се пиеше. Но и там не им излезе късмета: само жълтата пеперудка евентуално можеше да се пласира, защото още с влизането собственика я хвана за задницата на широкия колан, който претендираше да се нарича пола. Нашите момчета веднага скочиха на бой и си го получиха от добрите пияни хора от заведението. Единствен Илия не си го отнесе,’щото беше отишъл да припикае камъша от задната страна на заведението, но бе брутално издебнат от 2 махленски кучета, които го погнаха. Той хукна да бяга и се нацели челно в мелето с всичките си 120 килограма и разпръсна участниците на всички страни. После цялата компания хукна да се спасява. В един момент пепрудките изостанаха, тъй като високите токчета ги забавяха значително. Нашите кавалери хич и не се сетиха да ги чакат, щото от’де толкоз акъл.
И така, задъхани, изпотени, изморени и изтрезнели, трите пепрудки закуцукаха към следващото плажно заведение. За съжаление, слънцето изгря да им развали вечерта.
