XСилвия Информация: Публикации на автора (372)Божествени създания: Полин Паркър и Джулиет Хюм

5
Добави коментар

Убийството, извършено от Полин Паркър и Джулиет Хюм, и последвалият съдебен процес в Крайстчърч, Нова Зеландия, през 1954 година, се сдобива с огромна популярност. Една майка е убита брутално от две тинейджърки: дъщеря й и нейната най-добра приятелка. Убийството вдъхновява номинирания за Оскар филм от 1994 година „Божествени създания“, с участието на Кейт Уинслет.

Предистория

Д-р Хенри Хюм

Полин Паркър идва от работническо семейство; а Джулиет Хюм е най-голямата дъщеря на д-р Хенри Хюм – виден физик, пристигнал от Англия през 1948 г., за да стане ректор на Университета Кентърбъри в Крайстчърч.

Джулиет, тогава деветгодишна, не се радвала на добро здраве. Тя се сприятелява с Полин Паркър в гимназията и, макар родителите им първоначално да се радвали на приятелството им, скоро неговата интензивност ги накарала да се притесняват.

Полин Паркър

Полин гостувала на Джулиет в нейния дом в Илам с дни и изглежда била запленена от яркия начин на живот на заможното семейство Хюм. Със задълбочаване на връзката им, момичетата се потапяли в един измислен свят, изпълнен с плодовито писане и измислени персонажи.

Като малка Полин била страдала от остеомиелит (остро гнойно възпаление на костния мозък), а Джулиет от туберкулоза, заради която била изпратена да се възстановява на Бахамите. Първоначално момичетата се сближили покрай болестите си, но, с развитието на връзката им, създали заедно един сложен фантастичен живот. Често се измъквали от къщи през нощта, разигравайки историите на измислените от тях герои. Родителите им сметнали това за обезпокоително и се притеснили, че връзката им може да е сексуална. Хомосексуалността по онова време се смятала за сериозно умствено заболяване, така че и двете родителски тела се опитали да попречат на момичетата да се виждат.

Родителите на Хюм се разделят през 1954 година; баща й подава оставка от поста на ректор в Колежа Кентърбъри и прави планове да се върне в Англия. Решено било Джулиет да бъде изпратена при роднини в Южна Африка – привидно заради здравето й, но също и за да се разделят момичетата по-ефективно, и дори завинаги. Полин казала на майка си, че иска да придружи Джулиет, но Онора й заявила категорично, че това няма да стане. Тогава девойките замислили план да убият майката на Полин и да заминат за Съединените Щати, където вярвали че ще успеят да публикуват своите фантастични истории и ще работят в киното.

Джулиет Хюм

Във фантастичния свят на двете момичета имало едно единствено място, където да отидат – столицата на издателите Ню Йорк. Джулиет и Полин били сътворили купища истории и не изпитвали никакво съмнение, че светът изпитва отчаяна нужда от творчеството им. Докато се потапяли все по-дълбоко в своя измислен свят, който ги отвежда по пътя на убийството, двете вперили взор отвъд Пасифика и дори започнали да спестяват пари за пътуването. Планът им бил да открият нюйоркска фирма, която да публикува техните книги, преди да отидат в Холивуд, за да изберат актьори и да наглеждат филмирането на произведенията си. После решили да изпратят снимките си в Холивуд, където очаквали че ще бъдат приветствани като обещаващи актриси.

Доктор Реджиналд Медликот, който свидетелства за невменяемостта на двете момичета по време на процеса, описва впоследствие техния план за бягство в Ню Йорк така:

„Амбициозните планове не са необичайни при юношите, но тук се наблюдава повече от необичайно пренебрегване на реалността. Паркър и Хюм не изпитвали ни най-малко съмнение, че са изключителни гении, нямащи нужда от ничие одобрение“.

В крайна сметка, двете наистина се сдобиват с международна известност, но само заради планирането и извършването на убийството на майката на Полин.

Инцидентът

На 22 юни 1954 година тялото на Онора Рийпър е открито във Виктория парк в Крайстчърч. Същата сутрин Онора била тръгнала на разходка с дъщеря си Полин и нейната най-добра приятелка Джулиет. Изминавайки около 130 метра надолу по горската пътека край малък дървен мост, Джулиет и Полин пребиват жената до смърт с тухла, напъхана в стар чорапогащник. След старателно планираното убийство двете момичета побягват обратно, покрити с кръв, към чайната, където трите били закусвали само преди минути. Там разказват на собствениците на заведението, Агнес и Кенет Ритчи, страховита история, според която Онора била паднала и си ударила главата.

Тялото на Онора е открито от Кенет Ритчи на мястото, описано от момичетата. По главата, шията и лицето й са открити тежки наранявания и по-леки – по пръстите й. Полицията скоро намира оръжието на престъплението в близката гора. Историята на момичетата за смъртта на Онора бързо се разпада на пух и прах.

Дневникът на Полин

Момичетата се изстрелват към лошата слава, когато подмамват Онора Паркър в парка Виктория и смазват главата й с тухла, напъхана в чорап. Но не жестокостта на нападението привлича международно внимание към случая, а дневникът на Полин, който разкрива в детайли фантастичния свят на момичетата и техните планове за убийство.

Процесът се фокусира върху умственото състояние на момичетата, като адвокатите на защитата настояват, че записките в дневника ясно показват тяхната невменяемост. Но според старши прокурор Алан Браун, записките показвали, че престъплението е„коравосърдечно планирано и предумишлено убийство, извършено от две крайно интелигентни, но преждевременно развити момичета с мръсно съзнание“. Мотивът им все още остава под въпрос. Съдебното жури отхвърля тезата за невменяемост и решава, че двете са виновни в убийство. Оставяйки настрана въпроса с умственото им здраве изглежда очевидно, че конфликтите в семейството, заплахата от разделяне, плановете на семейство Хюм за връщане в Англия и измисленият свят, в който живеели, са допринесли за страховития финал в съдбите на двете девойки.

Прокуратурата многократно жилела защитата с препратки от дневника; записки, неоставящи никакво съмнение, че двете са планирали убийство. Колкото по-реален ставал фантастичният им свят, толкова по-ясно било, че техните животи, планове и писания са безнадеждно сплетени. Полин написала в дневника си на 19 юни:

„Практически довършихме книгите си и основното ни занимание за деня бе как да убием мама. Тази идея не е нова, но този път е окончателен план, който смятаме да осъществим. Внимателно сме го обмислили и двете сме развълнувани от идеята. Естествено, чувстваме се малко нервни, но очакването е страхотно“.

Джулиет Хюм

Доктор Медликот и покойният Браян Макклеланд, младши защитник на Джулиет Хюм, прочитат заедно творбите на девойките. През 1991 година г-н Макклеланд си спомня очевидното вълнение на момичетата заради сюжет на пиеса, написана от Джулиет:

„Те наистина вярваха, че пиесата е толкова блестяща, че ще бъде филмирана в Холивуд. Смятаха да отидат там и да организират всичко. Цялата история бе абсурдна“.

Браян Макклеланд бил разстроен от присъдата, вярвайки че Джулиет Хюм е умствено болна. Той никога повече не я вижда след процеса. „Честно казано, не исках. Нямаше какво да направя. Джулиет се нуждаеше от лекар, не от адвокат“.

Доктор Медликот споменава често творбите на двете момичета в своя доклад за британския „Журнал по медицинска психология“ през 1965 година, в който описва своята психиатрична диагноза на девойките. Докторът описва младата Джулиет Хюм като лесно възбудима, упорита, взискателна и нетърпяща критика. Още от тригодишна възраст била ранно развита, чувствителна, пълна с фантазии, трудно прекратявала ролевите игри, предпочитайки да остане фея, или друга фантастична фигура, дълго след като другарчетата й по игра се оттегляли отегчени. Тестовете за интелигентност, направени преди влизането й в гимназия, показвали резултат от около 170 точки.

Според д-р Медликот „привидно нормалното“ приятелство на Полин и Джулиет продължило само месец пред двете да се отдадат на нещо „много по-силно“:

„Те започват да изграждат и споделят един богат въображаем живот. До края на 1952-а у тях се появява нарастващо желание за писане. Измъквали се през нощта, за да разиграват сцени с измислените си персонажи до изгрев слънце. Наричали тези измислени герои свое „семейство“. Подлагали на съмнение цялото устройство на нещата и постепенно същността на писанията им се изменя от обичайните младежки фантазии до нарастващо нездрав интерес към злото. Те бързо се превръщат в самодостатъчна единица, подкрепящи се взаимно и все по-малко зависими от другите. Така, сцената била подготвена за сблъсък с обществото и неговия морал“.

Джулиет Хюм

В Крайстчърч Джулиет Хюм развива туберкулоза и е приета в санаториум. През цялото време двете си пишели усилено, приемайки ролите на героите от техните истории. „Внезапната смърт, самоубийството и убийството приемат екстравагантни измерения. Интересували ги идеите за неизмерима власт, особено убийство без наказание, и най-много ценели злите персонажи“ – казва д-р Медликот. Волумния е една от техните измислени държави. Нейната императрица е само на 13 години и има жесток нрав, избивайки всеки, предизвикал гнева й.

Двете пишели трескаво в месеците преди убийството. „До момента на убийството те били завършили съвместно шест книги, в допълнение към пиеси, поезия и дори една опера. Любимите герои в техните истории винаги действали над закона“. Доктор Медликот заключава, че двете са развили параноя от екзалтиран тип, в условията на folie a deux (лудост на двама):

„Те показвали груба самонадеяност и арогантност, екзалтирано настроение, грандиозни самозаблуди и падение на морални ценности, в крайна сметка убивайки майката на една от тях“.

Съдбата на техните творби е неизвестна, но дневникът на Полин осигурява повече от достатъчно боеприпаси на обвинението.

Процес и последствия

Полин и Джулиет напускат сградата на съда в Крайстчърч

Преди началото на процеса става ясно, че жертвата Онора Рийпър никога не е сключвала брак с Хърбърт Рийпър – мъжът, когото всички смятали за неин съпруг. Затова тя и Полин са наричани с моминското й име Паркър по време на съдебните заседания.

Процесът се превръща в сензация, благодарение на спекулациите, че момичетата са лесбийки и умствено болни. Двете са осъдени на 30 август 1954 година, като всяка от тях прекарва в затвора 5 години, тъй като били твърде млади да бъдат осъдени на смърт. Освобождават ги при условие, че никога няма да се видят отново.

Присъдата виновни означавала неизбежна раздяла за Полин и Джулиет. Хюм е изпратена в затвора Майнт Идън, а Паркър в затвора Папаруа за известно време, докато не бъде завършен по-строго охранявания затвор Арохата край Уелингтън. Двете се оказват в наказателна система претърпяваща реформи и по време на петте години прекарани зад решетките ударението се премества от наказание към реабилитация, макар условията в Маунт Идън, където лежала Джулиет, да били крайно примитивни и неприятни. Не им било позволено да си пишат писма.

Хилда Хюм

Джулиет Хюм е освободена първа и напуска страната дни след освобождаването си, за да се присъедини към майка си Хилда Хюм и нейния нов съпруг Уолтър Пери.

Пери бил бивш наемател в дома на семейство Хюм и Джулиет приема неговата фамилия. Полин Паркър остава в Нова Зеландия до средата на 80-те години, когато свършва изпитателният й срок. После заминава през океана.

Три години след излизането й от затвора Джулиет Хюм е вече в Англия и работи като стюардеса в Нортъмбърланд.  До средата на 80-те работи като закупчик за универсален магазин, а после като застраховател на имоти.

Сбъдната фантазия

Ан Пери (Джулиет Хюм)

По странно стечение на съдбата младежката фантазия на Джулиет изглежда най-накрая се сбъдва след години: тя се превръща в прочута авторка на криминални романи, пишейки под псевдонима Ан Пери. Нейните книги, развиващи се във викториански Лондон, се публикуват в Ню Йорк и се сдобиват с популярност в Обединеното Кралство. Говори се дори за филм и телевизионни сериали.

Доказателствата, че Ан Пери и Джулиет Хюм са едно и също лице са огромни. Рождената дата на г-ца Пери, според справочника „Съвременни автори“, е 28 октомври 1938 година. Тя би трябвало да е била почти на 16 години по време убийството. Името на майка й е Х. Марион Пери (по баща Рийвли), а баща й се казва Уолтър Пери. Тези детайли са идентични с Джулиет Хюм. (Уолтър Пери е любовника на Хилда Хюм, за когото тя по-късно се омъжва). Снимките на Джулиет Хюм и Ан Пери също доста си приличат.

От 1967 до 1972 година тя живее в Калифорния. Сега Ан Пери живее в Портмахомак в северноизточна Шотландия и е издала поредица от криминални романи, първият от които излиза през 1979 година.

Главната героиня в нейните викториански криминални истории е Шарлот Пит, жена от висшето общество, омъжена „под нивото“ си за полицейски инспектор. Заедно с по-младата си сестра Емили тя работи за кулисите на престъпленията, разследвани от инспектор Пит, често без неговото знание и одобрение.

Хилари Нейтън (Полин Паркър)

Полин Паркър прекарва известно време в Нова Зеландия под засилен контрол преди да й бъде позволено да замине за Англия. От 1997 година тя живее в малко селце край Струд в Кент и е собственик на детско училище по езда под името Хилари Нейтън. Приема католицизма и от много години отказва да дава интервюта, свързани с убийството на майка й, изразявайки силни угризения за стореното.

През март 2006 година Ан Пери (Джулиет Хюм) споделя, че макар отношенията й с Полин Паркър да са били обсебващи, двете не са били лесбийки.
———————————————————————————————————————————————
Източници: christchurchcitylibraries.com, gaynz.net.nz, wikipedia.org, stuff.co.nz, andrejkoymasky.com, cmm.lefora.com

Филмът „Божествени създания“ в Замунда