България остава с най-нисък данък върху доходите в Европейския съюз, показва годишният доклад на Европейската комисия за данъчните тенденции в страните-членки. Корпоративният данък у нас също е най-ниският. Същевременно растат гласовете срещу плоския данък.
Източник: Спонтанна коалиция срещу плоския данък
Твърденията, че данъците са ниски не са съвсем верни. Данъкът върху доходите действително е относително нисък (в сравнение с другите държави от ЕС, САЩ и повечето други държави), но това не значи, че общата данъчно-осигурителна тежест е ниска. В крайна сметка от значение за гражданите е колко общо плащат на държавата, а не колко е само един от данъците. Това, че наричат останалите данъци с други имена не променя факта, че са данъци (осигуровки, акцизи, такси).
Данъчно-осигурителната тежест за лице на трудов договор с данъчна основа до 2000 лв на месец, е около 45% – това значи, че при разход за труд на работодателя* 1000 лв държавата прибира 450 лв (за осигуровки, данък върху дохода и ДДС). Обърнете внимание, че не съм включил в изчисленията останалите задължения към държавата (акцизи, данък върху превозните средства, данък върху недвижимо имущество, такса битови отпадъци, данък върху наследствата, данък върху даренията, такса за издаване на документ за самоличност и други данъци и такси). Защото различните хора плащат различно – данъкът върху имотите зависи от имотите, акцизите зависят от това дали лицето консумира стоки, които се облагат с акцизи (цигари, алкохол, гориво), дали притежава автомобил, колко често пътува и т.н. След като се сметнат и тези задължения вероятно се получава обща данъчно-осигурителна тежест над 50%.
Не съм включил и задължителните застраховки, които се очаква да бъдат узаконени след като застрахователите си купят закон за това.
Конгресът на БСП на 19 и 20 май пък постави въпроса за отмяна на данъка, въведен от Тройната коалиция. Промяна в данъчното законодателство е основа в бъдещата управленска програма на БСП. Тя предвижда отмяна на плоския данък и въвеждане на прогресивна ставка на облагане, като за най-бедните ще е 0, обяви Сергей Станишев, цитиран от БТА.
По-голямата част от данъчно-осигурителната тежест се дължи на осигурителния рекет (задължителните осигуровки – здравен рекет, пенсионен рекет и т.н.) и на ДДС. Данъкът върху дохода е малка част от този рекет (само около 7,3% от разходите на работодателя са данък върху дохода).
* В разхода за труд на работодателя се включват не само парите, които влизат в банковата сметка на работника, но и данъците и осигуровките, които се дължат във връзка с този труд. Сумата, която остава след като работодателят внесе данъците и осигуровките във връзка с трудовия договор, се облага от държавата с ДДС (защото работникът няма как да изхарчи парите без да плати ДДС върху стоките и услугите, които потребява).
Ето примерни изчисления:
Изчисленията са направени с Калкулатор заплата и всички осигуровки.
В примера по-горе данъчната тежест за осигуровки и данък върху дохода е 788,20 лв при разход за работодателя 2356,00 лв. Остават 1567,80 лв, които се прехвърлят в банковата сметка на работника (или му се изплащат на каса). Тези пари се изхарчват от работника, при което се облагат с ДДС в размер на 261,30 лв. Общо данъчната тежест става 788,20 + 261,30 = 1049,50 лв, което е близо 45% от 2356,00 лв.
Обърнете внимание как законодателят въвежда излишни термини като „за сметка на работодателя“ и „за сметка на работника“ за да ни заблуди. Ние обаче знаем, че всички осигуровки във връзка с трудовия договор са за сметка на работника, защото работодателят първо определя колко може да си позволи да плати за труд и данъчно-осигурителното облагане на труда и на база на тази стойност договаря заплатите с работниците. За да може работодателят да плати за труда и за данъчно-осигурителното му облагане, е задължително работникът да може да изработи заплатата си заедно с данъчно-осигурителната тежест, която работодателят плаща на държавата във връзка с трудовия договор.
На гърба на работника са и всички изкуствено създадени от държавата пречки (под формата на твърде голямо, сложно, объркано и безсмислено законодателство), с които счетоводителите и адвокатите на фирмата трябва да се борят. Защото той трябва да заработи достатъчно за да може фирмата да плати и тези разходи. В противен случай фирмата фалира.
Връзки:
Антипазарни закони:
