„В нашата група няма място за позьори. Допускат се само онези, които решават съдбата на добитъка, или вече са готови за сериозни действия. Ако си настроен решително – мястото ти е тук“. Това е цитат на група с дългото и патетично заглавие „Ние сме богове, ние решаваме кой ще живее и кой ще умре!“ в социалната мрежа ВКонтакте.ру (руският Фейсбук). В нея членуват 13 души. Те разговарят за странни и страшни неща. Например: „Такива, като нас, не убиват само деца. Трепем също и родителите“. „Да се убива е весело! Още не съм проверявал. Но мисля, че е така наистина“… Към тези статуси се прилагат видеоклипове със сцени на убийства, които останалите потребителите на сайта смятали за постановка. Кой би могъл да предположи, че това не е така?
В същото време положението в иркутския Академгородок ври и кипи. В престижния микрорайон, където повече от 50 години живее научният елит на града (професори, академици, аспиранти), се появява маниак. Почти всяка седмица милицията съобщава за поредното убийство: „Мъж е убит край трафопост…“, „Жена е заклана край дърво…“, „Нападнаха бременна жена с дете на пет години. Нападателят я ударил по главата…“. И така нататък.
Милицията се впуска да търси сериен убиец. Проверява всички нелегално пребиваващи. Местните жители организират граждански дружини и патрулират нощем по улиците. Но без полза.
Трябвало да търсят на съвсем друго място. В Интернет…
Майка-орлица
Артьом Ануфриев
Артьом Александрович Ануфриев е роден на 4 октомври 1992 година в Иркутск. Израства без баща, също като неговия приятел и бъдещ съучастник Никита Литкин, с когото се познавали от деца.
Детството на Артьом било доста сложно в психологичен план. По думите на бившия директор на неговото училище, майката на Артьом – счетоводителката Нина Ивановна Ануфриева, учела сина си да ненавижда хората, унижавала го публично и му внушавала, че е заобиколен от врагове. Когато му пишели лоши оценки в бележника, майката веднага пишела заявление: „Осъществява се психологически натиск върху сина ми“. Ако лошите оценки се пишели само в дневника, Нина Ануфриева пишела друго оплакване: „Нарушено е правото на родителя на информация“. Нещата стигнали дотам, че ако Артьом изкарал оценка „три“, майка му пращала поредния протест: „А защо не четири?“.
Заради подобни оплаквания, училището на Артьом се принудило да търси нов учител по физика, защото предишната учителка отказала да се занимава с класа, в който учел той.
Освен това, Нина Ивановна забранявала на Артьом да дружи с Никита. Влиянието на майката върху сина било колосално. И макар момчето да се учело добре, още от първи клас се превърнало в самотник. Успял да премахне това клеймо едва по-късно, преди да завърши. Известно време посещавал музикално училище, където свирел на контрабас. С фанатичен плам играел на агресивни компютърни игри, като най-любима му била поредицата „Manhunt“. Преди завършването си, неговите съученици заснемат прощален любителски филм, в който подред описвали какво според тях е щастието. Ануфриев бил единственият, който казал:
„Честно казано, не знам какво е щастие. Но много ми се иска по-бързо да разбера“.
След училище Артьом постъпва в медицински институт, с мечтата да стане хирург, и същевременно започва работа в художествения музей.
Затворен и необщителен
Никита Литкин
Никита Вахтангович Литкин е роден на 24 март 1993 година. Неговите прадядо и прабаба били хидростроители, а майка му Марина работела като продавачка в магазин за обувки. Подобно на Ануфриев и той израства без бащинска фигура. Неговият баща, родом от Осетия, напуска семейството още докато Никита е съвсем малък.
Никита имал по-малък доведен брат по бащина линия, който се застрелва след смъртта на майка си. Скоро след това бащата се връща в старото си семейство, но неговата депресия, вследствие на смъртта на втората му жена и самоубийството на втория му син, не му позволява да установи контакт с Никита. Бащата още няколко пъти си тръгвал и се връщал, което съвсем разочаровало момчето от него. Видял баща си за последно на 16 години, но се оказало, че дори няма за какво да си говорят.
Привидно Литкин изглеждал тих и спокоен, а по думите на неговата майка Марина, бил израснал много затворен и необщителен. Първоначално всичко вървяло добре; в началното училище си намерил приятел – Артур, който му помогнал да се адаптира сред връстниците си, но когато Никита се научил да казва „не“, дружбата му с Артур постепенно приключила. Все пак той имал и други приятели.
Никита се учел добре до пети клас, когато на рождения ден на Артур се запознава с Ануфриев. Другите деца не харесвали Артьом и покрай него Никита започнал да губи старите си приятели, тъй като тяхното недоброжелателно отношение към Ануфриев се прехвърлило и върху него. Той не се разстройвал особено от това, считайки предишните си приятели за „неистинска детска дружба“.
Заедно с Артьом Никита създава музикална група и започва да пише музика. Първоначално групата се казвала „Злите гноми“ и изпълнявала пънк музика. Скоро двамата сменили името на бенда на „Разчленена ПугачОва“, а стилът преминал към нойз и нойзкор. В творчеството им присъствало изобилно насилие и нецензурна лексика. „Разчленената ПугачОва“ пуска няколко албума, както и серия видеоклипове, които Литкин качвал в Интернет.
Малцина, освен близките му и някои познати, се досещали за неговите увлечения, понеже Никита не проявявал ни най-малки признаци за агресия и садизъм пред хората. Ануфриев по-късно твърди, че Никита не е можел да отстоява своето и често се оставял да бъде тъпкан. Когато започнали убийствата, Ануфриев бил неговият единствен приятел, за което Никита му бил много признателен.
Никита Литкин
В шести клас Никита преминал в математическа паралелка, но математиката не успява да грабне интереса му. В осми клас започва да бяга от час и, за разлика от Артьом, стига само до девети клас, а после два пъти постъпва в колеж – първо по енергетика, а после строителен. От първия го изключили за неуспеваемост, а във втория назрял конфликт със съучениците му. Никита намерил покровител в лицето на един от тях, който обаче му искал в замяна пари и крадял от дома му разни предмети. Майката на Никита подала жалба срещу това момче в милицията, но после я оттеглила. След този случай Никита престанал да ходи на занятия.
Като малък Никита често ходел на църква с майка си, но с времето Марина отделяла все повече време за работа и посещенията им в божия храм ставали все по-редки. По-късно Никита сам започнал да отрича църквата. Известно време се занимавал с музика, рисуване и кикбокс, но накрая захвърлил всичко и посветил цялото си време на социалните мрежи.
За разлика от Ануфриев, в детството на Никита се наблюдава изоставане в психологическото му развитие. Психолозите посъветвали майка му да му дава свобода и да не ограничава личното му пространство, но с възрастта психиката на Литкин се влошава. Няколко години преди убийствата той започнал да се срамува от майка си и се стараел никога да не го виждат заедно с нея.
„Родени да мразят“
Артьом Ануфриев
Смята се, че Артьом е участвал в неонацистко движение. Когато близките му разбрали за това, той ги уверил, че е бил там, но не се е замесвал в никакви престъпления. Половин година по-късно става известно, че, по предложение на Артьом, Литкин също е общувал със скинари, но двамата приятели не се задържали дълго в това общество. След ареста си Артьом разказал, че именно общуването с неонацистите го е довело до извършване на убийствата, макар че сред убитите от Литкин и Ануфриев хора да няма нито един представител на националните малцинства.
Мотивите им се изяснили напълно чак след ареста. Според следователя Евгений Карчевски, който разпитвал двамата престъпници, цялото спускане на Ануфриев и Литкин по наклонената плоскост, започвайки от замесването им със скинарите и приключвайки с убийствата, е продиктувано от обикновено желание за слава и привличане на внимание. Своеобразна роля изиграва и това, че, докато били в средите на скинарите, някой си Максим „Фридрих“ ги насочил към определен вид литература – книга, чието име в превод звучи като „Родени да мразят“. Двамата се заинтересували от книгата, особено когато открили, че описаното вътре психологическо състояние на човека доста наподобява тяхното собствено. Сторило им се, че така ще могат да решат своите житейски проблеми. Именно тогава в тях се заражда човеконенавистта.
Смята се, че Артьом е участвал в неонацистко движение
Вероятен мотив би могло да бъде и подражаването на други известни маниаци. Определена роля изиграва телевизионното предаване за „Битцевския маниак“ Александър Пичушкин, излъчено през 2007 година. Пичушкин извършва серия убийства като преклонение към друг убиец – Андрей Чикатило. Двамата се заинтересували от него и Ануфриев създал в интернет групата „Пичушкин – наш президент“. На 13 февруари, дни преди годишнината от екзекуцията на маниака Чикатило, той публикува в Интернет негов портрет с надпис „Андрей Романович. Скърбим“.
Не на последно място трябва да отбележим интереса на двете момчета към „Днепропетровските маниаци“ Виктор Саенко и Игор Супрунюк, както и към иркутската банда „Магия на кръвта“, чийто жертви са бездомници. Артьом и Никита открито изразявали симпатиите си към нейния лидер Константин Шумков и изобщо към целия характер на дейността на бандата. Никита Литкин създава в социалните мрежи група под названието „Иркутска антиклошарска банда: Магия на кръвта“. Освен това двамата посвещават на лидера един от албумите на своята нойзкор група „Разчленена ПугачОва“, наречен „Магия на кръвта“, в чието интро открито заявяват намеренията си да продължат делото на Шумков:
„Групата «Разчленена ПугачОва» ще продължи делото на «Магия на кръвта» не само в музикален, но и в истински смисъл“.
Никита Литкин създава в социалните мрежи група под названието Иркутска антиклошарска банда: „Магия на кръвта“
По думите на Ануфриев, идеята да убиват принадлежи на Литкин. В есента на 2009 година неговата настървеност достига такава степен, че когато тръгвал на разходка, скривал в ръкава си палка. Ануфриев признава, че се побоявал от него и се бил навил на убийствата, защото „се подведох на уговорките му и се насадих където не трябва“.
В трите месеца преди ареста му съседите на Ануфриев чуват от неговото жилище странни и обезпокояващи звуци. Артьом викал страховито: „Всички ненавиждам!“ и „Ще ви убия!“. Междувременно се носели странни шумове, като че ли момчето удряло с юмруци в стената или се блъскал в нея с цялото си тяло. Предполагали, че той бие майка си, защото понякога чували: „Махни се от мен! Сега ще те размажа!“. По време на следствието Артьом откровено признава, че отношенията с майка му са били толкова тежки, че в онзи период той едва се сдържал да не я убие. У Литкин също се наблюдавала подобна изнервеност: той почти престава да общува със семейството си, депресията му се засилва и започва да страда от безсъние.
Тренировка
Както става ясно, Литкин и Ануфриев търсели жертвите си по един и същи път – от спирката на „Госуниверситет“ до „Академгородок“, всеки ден от 18 до 22 часа вечерта. Понякога пропускали пет, десет или двайсет човека, докато намерят именно онази жертва, която смятали, че им подхожда. Случвало се да обхождат маршрута си по цяла седмица и никого да не нападнат. В началото погрешно се смятало, че едно от оръжията на убийствата е обикновен чук, но след ареста се изяснява, че момчетата са ползвали голям, гумен чук.
Данил Семьонов
Тяхна първа жертва става 12-годишният Данил Семьонов, който учел в тяхното училище. На 1 декември 2010 година Данил отишъл да се пързаля на хълма с шейна снегокат („Чук и Гек“). Точно в този момент престъпниците минавали наблизо. Никита забелязал Данил, предложил на Артьом да го убият и той се съгласил. Двамата подкарали момчето пред себе си и го ударили отзад по главата. Той паднал, а те продължили да го бият – Литкин го налагал с гумения чук, а Ануфриев – с бухалка. На ръката на Данил Семьонов е открит хематом, което навежда на мисълта, че той или се е защитавал, или един от убийците го е държал здраво за ръката. За финал на убийството използвали сгъваем нож, който Никита забил до дръжката в слепоочието на Данил.
Когато майката и братът на Данил го открили, той бил все още жив. Извикали линейка, но момчето издъхнало преди тя да пристигне. Неговата смърт била сметната, по непонятни причини, за нещастен случай. Според версията, детето се спускало с шейната си с много висока скорост и се забило в бреза, макар наклонът да хълма да бил едва 10 градуса, а снегокатът на Данил да нямал никакви повреди. Не било възбудено углавно дело, заради което още доста време никой не свързал случая на Семьонов с „чукобойците“. Впоследствие Литкин и Ануфриев признават, че просто са „потренирали“ с момчето.
Две за час
На 14 ноември Литкин и Ануфриев нападат и разбиват главата на едно момиче. Жертвата остава жива, защото нещо изплашило убийците. Сътрудниците от иркутската милиция не възбудили углавно дело, позовавайки се на това, че потърпевшата не била обрана. След няколко дни, на 25 ноември, е извършено нападение над друга жена, на която задигнали чантата. Този път възбудили дело, но само за кражбата. Имало още една нападната жена, която оцелява по чудо, но в нейния случай също нямало разследване, защото тя нищо не можела да си спомни.
Олга Пирог
На 16 декември на двайсет метра от мястото, където бил убит Данил, е открито тялото на 69-годишната Олга Михайловна Пирог, водещ научен сътрудник в Научно изследователския институт по слънчева и земна физика. Жената била ударена по главата с тежък тъп предмет, а по тялото й имало 30 прободни рани, но парите и ценностите й не били пипнати. Известно време погрешно се смятало, че именно Пирог е първата жертва на „чукобойците“, понеже смъртта на Семьонов била обявена за нещастен случай. Ануфриев и Литкин направили аудиозапис на престъплението, който започвал с разсъжденията им за това как ще убият жената, а после записали и самото убийство. Сетне качили записа в социалната мрежа.
На 29 декември в 19:00 часа вечерта треньорката на местната спортна школа, 22-годишната Екатерина Карпова, бременна в осмия месец, се прибирала към дома си недалеч от Академгородок заедно с шестгодишната си сестра Настя. Край железопътните линии се сблъскала с Ануфриев и Литкин, но не им обърнала внимание, защото говорела по мобилния си телефон. Двамата я издебнали в гръб и мълчаливо започнали да я бият с бухалката и чука. Настя успяла да избяга, отървавайки се само с удар по ръката. На Екатерина счупили пръстите и разбили главата, но внезапно появилата се от близкия ъгъл кола уплашила убийците и това спасило живота и бременността й. Пристигайки в болницата, Екатерина видяла още една жена с аналогични травми. Оказало се, че само час преди това Литкин и Ануфриев били нападнали Инеса Валентиновна Светлова, която също се отървала по чудо. Този ден остава единственият, в който „чукобойците“ извършват две нападения в рамките на час.
Последни убийства
Серията от убийства в Академгородок продължава, но никой не свързва случаите един с друг. На 1 януари на улицата е открит неизвестен мъж с разбита глава, който умира в болницата. На 3 февруари възрастна женица е докарана в спешното с открита черепно-мозъчна травма. В нощта на 8 и 9 февруари, между жилищната кооперация №297 на улица „Лермонтов“ и административната сграда на „Старокузмихинска“, е извършено нападение над друга жена, чийто нападател бил подплашен от минаваща покрай тях кола. На 21 февруари 2011 година е убит Александър Петрович Максимов, чиято челюст и глава били напълно разбити, заради което го опяли в затворен ковчег. На 11 март 2011-а на пешеходната пътека край спирка бил открит зверски закланият Роман Файзулин. Очевидно мъжът бил пълзял, или бил влачен, защото от тялото по снега се точела кървава диря. Това убийство се случва точно до дома на Ануфриев.
Кадър от бруталното видео на маниаците
Последна жертва на „академовските маниаци“ става една бездомна жена, родена през 1948 година и убита на 3 април край Научно-изследователския институт. Артьом и Никита я убиват, а после заснемат с видеокамера своите издевателства над мъртвата, и именно този запис помага за задържането им. На него се вижда как Литкин (Ануфриев бил „оператор“), отрязва с нож ухото на жената и се опитва да й отреже китката, но не му се получава и той със замах забива ножа си право в окото й. На записа се вижда, че жената е мъртва още преди началото на гаврата.
Винаги двама
Литкин и Ануфриев винаги нападали в гръб, действайки мълчаливо, заради което нито Екатерина Карпова, нито останалите жертви на „чукобойците“, останали живи по разни причини, не можели да съобщят на следствието каквито и да било конкретни подробности, които да могат веднага да изобличат двойката. Те планирали да продължат серията убийства чак до септември 2011 година, след което Ануфриев искал да се премести в Санкт Петербург, където да продължи започнатото (той бил намерил „единомишленици“ в Интернет“).
Литкин, от своя страна, едва ли би продължил сам, защото, по думите на следовател Евгени Карчевски, той бил казал по време на следствието:
„Не бих се занимавал с това сам, не е интересно. Ние с Артьом го правехме заедно – така ми харесваше“.
Но Никита заявил съвсем друго нещо в едно телевизионно интервю:
„Аз така или иначе щях да продължа (да убивам). От една страна, не исках в затвора. Но от друга, исках да узнаят за мен“.
Никой от тях не ходел сам да търси жертви, но веднъж Никита опитал да нападне някаква жена на улица „Лермонтов“, но тя вдигнала шум и той, стреснат, избягал с мобилния й телефон.
Ануфриев признава по време на разследването, че не е изпитвал онова удовлетворение и облекчение от убийствата, на което двамата се били надявали.
Интернет
Артьом Ануфриев
Междувременно, без изобщо да се крият, Ануфриев и Литкин описвали своите подвизи в социалните мрежи и даже се хвалели с тежестта на извършените престъпления. По-късно, когато по време на следствието са разпитани всичките им събеседници в Интернет, се изяснява, че болшинството от тях просто не са им повярвали, смятайки че те си приписват чужди убийства, за да се правят на интересни.
Това е оригиналният текст от диалога на Артьом с някой си „Юрий“, проведен в сайта ВКонтакте.ру:
Артьом Ануфриев:
– Що не тръшнеш някой клошар, или нещо такова.
Юрий:
– и каква ми е ползата да убивам клошар?
Артьом Ануфриев:
– Значи ти, к’во, даже клошар не можеш да убиеш, а?
Юрий:
– винаги има възможност да убиеш… само че за какво ми е да лежа за клошар и да си съсипвам живота? защото знам, че, това да убия клошар, нищо няма да промени.
Артьом Ануфриев:
– Първо на първо, това е един вид тренировка. Подготовка на психиката. Второ, можеш да убиеш и да не лежиш.
Същевременно Ануфриев общувал и с някой си „Саша Х“, който също живеел в Академгородок. Ануфриев проявил интерес към него, когато видял в профила на „Саша“ в социалната мрежа надписа „Кради. Насилвай. Убивай. Това е моята религия днес“.
Артьом Ануфриев:
– Ти крадеш, насилваш и убиваш? Тогава трябва да се срещнем и да поговорим.
Саша Х:
– Искаш да ми покажеш пътя на истината (усмивка)?
Артьом Ануфриев:
– Не, просто между нас има нещо общо.
«Юрий» и «Саша Х» не са единствените потребители в Интернет, с които Ануфриев почти открито провеждал завербуващи беседи. Въпреки това, той и Литкин действали без помощта на каквито и да било съучастници.
Арест
На 11 март на площада в Академгородок се провежда митинг, посветен на това какви мерки е необходимо да се предприемат по отношение на скорошните събития. Артьом и Никита присъствали на събранието и даже предлагали идеи. В Академгородок се извършвало постоянно патрулиране из улиците. Създадени са специални граждански дружини, нивото на престъпността спада забележимо, но всички тези усилия не дават никаква полза в залавянето на убийците.
Няколко дни преди ареста майката на Никита Литкин намира в коридора опаковка от нож. На въпроса за какво му е нож, Литкин отговорил, че го носи за самоотбрана. Малко по-късно казва на баба си: „Скоро ще бъда загубен“.
Чукобойците са арестувани на 5 април 2011 година, след като в Института по органична химия, където тогава работела бабата на Литкин, раздават ориентировъчни фотороботи. На тях били изобразени двама младежи със славянска външност, но изучавайки ги, бабата на Литкин и нейният син Владислав изпитали съмнения и Владислав тръгнал към дома на племенника си.
Никита Литкин
Никита не си бил у дома, но точно тогава у него била видеокамерата на вуйчо Владислав, в която той по невнимание бил оставил флаш-картата със записа от убийството на бездомната жена. Виждайки ужасното видео, вуйчото отнася камерата в милицията и престъпниците са задържани още същата вечер. Двамата дали самопризнания за пет убийства и шест нападения. Когато Ануфриев подписал протокола със самопризнанията си, той, подражавайки на Пичушкин, заявил на следовател Евгени Карчевски, който го разпитвал:
„Както казва един герой, дайте ми чаша уиски и цигара – и ще узнаете толкова нови неща за този живот, че ще ви настръхнат косите на главата“.
По-късно броят на престъпленията се вдига до шест убийства и десет нападения. Освен това Ануфриев и Литкин добавили, че същата вечер били планирали да извършат поредното си убийство.
Следствен експеримент
На следствения експеримент двамата маниаци са съпровождани от по 20 оперативни служители поради опасения, че местните жители ще им устроят саморазправа. Бащата на убития Данил Семьонов искал да присъства на експеримента, но не го допуснали от съображения за сигурността на задържаните.
Артьом и Никита подробно описват всички детайли от престъпленията си. На 7 април, на първото съдебно заседание се решава мярката им за неотклонение. Оставят ги в следствения изолатор до 6 юни. На това заседание Ануфриев и Литкин се признават за виновни, но казват, че не искат да ходят в затвора. Ануфриев даже се канел да внася гаранция, но не разполагал с нужната сума. На 6 юни увеличили срока на задържането им до 6 октомври, заради необходимостта от провеждане на съдебно-психиатрична експертиза, но на 5 октомври става известно, че срокът е удължен с още два и половина месеца.
Експертизата ги обявява за вменяеми, датата на процеса е неизвестна, като разследването би трябвало да е приключило на 16 декември 2011 година. Срокът на задържане на двамата престъпници за последно е удължен до март 2012 г. Артьом Ануфриев е застрашен от по-висока присъда, вероятно доживотен затвор. Литкин, който в момента на убийствата нямал 18 години, е изправен пред възможността да получи от 14 до 20 години лишаване от свобода. Освен в убийствата, двамата са обвинени и в няколко грабежи, извършени в същия период.
Следователите смятат, че в двойката „Ануфриев-Литкин“ Ануфриев е бил „мозъчния център“, а Литкин – „изпълнителя“, тъй като било установено, че всички рани с нож по жертвите са оставени от него. Самият Ануфриев, в едно телевизионно интервю, нарича Литкин „лидер“ и „подстрекател“.
Отзвук
Случаят „Ануфриев-Литкин“ предизвиква огромен обществен отзвук. Излъчват се няколко телевизионни предавания, посветени на тях. През април във ВКонтакте.ру се появява групата „Помощ за Артьом Ануфриев“, която бързо е блокирана от администрацията на сайта. Но се пръкват още няколко – „Артьом Ануфриев – президент на Русия“, „Артьом Ануфриев и Никита Литкин – герои“ и др.
На 8 май 2011 година бабата на Никита Литкин Ирина Антипова публикува в Интернет открито писмо, в което хвърля вината за всичко върху огромното количество насилие в средствата за масова информация.
На 9 юни Ануфриев записва по собствено желание видеообръщение, в което поднася извиненията си към жертвите и съветва родителите да се грижат за своите деца, за да избегнат подобни престъпления в бъдеще.
———————————————————————————————————————————————
Източници: kp.ua, ru.wikipedia.org, irkutsk.sibnovosti.ru, aldana.ru, lifenews.ru
Информация за бруталното видео ще намерите във Форума (изисква регистрация).
