Аржентинският психотерапевт ни учи как да преодоляваме страданието и да намираме пътя към по-щастлив живот
Автор: Хорхе БукайЖанр: Приложна психологияИздателство: Хермес, 2012Корица: твърдаСтраници: 288 Цена: 14,95 лв.
Безспорно името Хорхе Букай е една от големите сензации на българския книжен пазар през последните години. Всяка негова книга неизменно оглавява класацията на най-продаваните заглавия, а почитателите му продължават да се множат. Роденият в Буенос Айрес автор завършва медицина в местния университет и специализира лечение на психични заболявания.
Започва работа като психиатър в отделението по психопатология в болница в града. Впоследствие се поражда интереса му към гещалт психологията и той я изучава в Аржентина, Чили и Съединените щати. Понастоящем съвместява преподаването в университета на аржентинската столица с работата си като психотерапевт и писането на книги.
Последното предложение от Букай е „Пътят на сълзите“. В него той ни показва как да извървим трудния път на болката и страданието, с които неизбежно се сблъскваме в живота си. Всички ние минаваме през различни изпитания – смърт на близък, загуба на работа, раздяла с любим човек, провален брак, несбъднати мечти, самота… Ако не си позволим да изпитаме тъга, когато ни налегнат скърби или понасяме тежки загуби, това може да се окаже не признак на силна воля, а непознаване на кръговрата на живота с пагубни последици. „Тъгата променя света и дава път на щастливия живот“, убеден е Букай. Според него за да се сдобием с по-добър живот, първо трябва да преминем през загубите и страданието. Те са не само неизбежни наши спътници, но и условие за постигането на щастие. Има време за всичко – за радост и за скръб, за размисъл и за действие, за празнуване на живота и за почитане на смъртта. Познанието на етапите на скръбта може да ни послужи като карта, която да ни ориентира в каква посока се движим, за да не изгубим изцяло връзката си с действителността. С помощта на историите, които разказва, аржентинецът ни учи не само как да преодоляваме страданието, без да изпадаме в отчаяние, но и как впоследствие, когато болката утихне, да съберем даровете, които сме получили в миговете на върховно изпитание.
