Ученикът Николай Арабаджиев се превърна в един от най-нашумелите и шокиращи случаи в криминалната история на България през май 2008 година. Слабичкото и срамежливо момче от софийското 119-о СОУ изненада неприятно не само връстниците и роднините си, но и цялата страна, с убийството на своя приятел и съученик Атанас Атанасов, чието тяло бе намерено разчленено в няколко столични квартала. Зловещата трагедия, която се състоя точно преди абитуриентския бал на жертвата и убиеца, изпрати младия любител-хирург зад решетките за цял живот. Всъщност не съвсем…
Внук на пианист
„Не съм чудовище от холивудска продукция. Вярвам в Бог и в семейството си“ – Николай Арабаджиев.
Николай Арабаджиев
За разлика от много свои колеги убийци, Николай Ивов Арабаджиев е роден в нормално и уважавано българско семейство. Дядо му по бащина линия, на когото е кръстен, е прочутият български пианист Николай Арабаджиев-Фучо, който загина в самолетна катастрофа заедно с естрадната певица Паша Христова през 70-те години на миналия век. Николай свирел на китара и много се гордеел с дядо си. Известните личности в родата на момчето не се изчерпват с това – неговият чичо, носещ същото име, е един от основателите на „Шоуто на Слави“ и бивш музикант в „Ку-Ку Бенд“. Съседите на семейството описват майка му, по професия фризьорка, като много свястна жена. Въпреки прекрасното си семейство, Николай трудно се сближавал със своите връстници и правел впечатление на стеснително и кротко дете. „Като го поздравиш, навежда глава“ – казват за него съседите.
В училище се справял добре и дори подал молба да се яви на изпити за повишаване на оценките си по химия и биология, тъй като искал да става лекар. Интересът му към медицината бил толкова голям, че се сдобил с комплект хирургически инструменти и специализирана литература за аутопсии. Освен това четял медицински материали в Интернет и имал доста добра теоретична представа как се разчленява човешко тяло.
Като почитател на хевиметъл музиката Николай обикновено се обличал в черни дрехи, но скромно, без да привлича излишно внимание с външния си вид. Движел се в компанията на своите съученици Робърт Шумев, Ангел Богданов и убития Атанас Атанасов, с когото седял на един чин. Последният често си правел с него лоши шеги, което го дразнело. Веднъж, например, Атанас дръпнал пейката, на която седял Николай, и той паднал. Цялата случка била заснета с мобилен телефон и станала предмет на доста шеги за негова сметка. Останалите момчета смятали тези номера за нещо нормално и по-късно свидетелствали, че Атанас се е шегувал и с други свои приятели, не само с Николай.
Самият Арабаджиев обаче съвсем не смятал шегите на Атанас за нормални и безобидни, а за жесток тормоз. След ареста си Николай разказва, че приятелят му го бил подлагал на сексуални унижения и дори го бил изнасилвал. В душата му се трупала все по-силна неприязън към него.
„Николай редовно го тормозеха. Въпреки че е висок и здрав, не отвръщаше на агресията. Често плачеше след подигравките на останалите. Странеше от всички, като че ли само Наско му беше по-близък. Не мога да повярвам, че го е изнасилвал. Но все пак, само заради подигравки не може да убиеш по такъв начин, де да знам…“ – спомня си техен съученик.
Четиримата приятели и други младежи от квартала често се събирали в партерното помещение на блока на Атанас. Още преди убийството Робърт и Ангел знаели, че Николай притежава хирургически инструменти, с които се снабдявал методично и старателно. Никой въобще не подозирал, че той щял да ги използва съвсем скоро, още преди да сбъдне мечтата си да стане лекар.
Фаталната вечер
„Ела в дома на баба ми, уредил съм ти работа с едни хора“ – казал Николай на Атанас пред своите съученици от 119-о училище в София. Наско обичал колите и карал форда на баща си Христо. Същия ден, на 19 май 2008 г., той оставил колата в жк „Изток“ и отишъл с маршрутка при Николай. Повече никой не го видял. Майка му знаела, че той си има сериозна приятелка и при изчезването не се притеснила толкова много. Но, когато детето й въобще не се появило у дома, тя подала сигнал в полицията, без да подозира, че новинарските съобщения за намерен торс и крайници в контейнери за боклук са на собствения й син.
Атанас Атанасов с колата на баща си
На следващия ден, 20 май, клошарка открива в кофа за боклук зад блок 82 в столичния квартал „Западен парк“ три чувала. Тя отворила торбите и, като видяла месото вътре, си помислила как ще сготви на децата. Секунди по-късно изпаднала в ужас, защото в един от чувалите имало човешки крак.
Жената се обажда в полицията и по-късно в района са открити и окървавени дрехи, по които е установена самоличността на Атанас. Няколко дни по-късно спецполицаи изобличават приятеля на жертвата Николай за извършител на жестокото убийство. След като на два пъти го привиквали на разпит в полицията криминалистите притиснали извършителя с доказателството, че е намерен негов пръстов отпечатък на един от чувалите, в които бил разфасовал жертвата. В два от тях били надлежно побрани торсът, краката и вътрешностите на Атанас, а главата и ръцете – заровени в полите на Витоша. Разказал, че е разчленил трупа с хирургически инструменти, след убийството в апартамента на баба си в кв. „Гевгелийски“, където двамата се скарали заради дружбата си.
„Като отидохме в апартамента, се скарахме кой на кого е приятел. Аз побеснях и започнах да го удрям по главата с първото нещо, което ми попадна“.
След като жертвата му загубила съзнание, взел нож от кухнята и започнал да го ръга в гърдите и гърба. После застлал хола в апартамента на баба си с найлони, облепил ги с тиксо. Взел скалпел, метална подложка, хирургически инструменти и трион и в продължение на 5 часа разфасовал тялото. Прибрал частите в черни найлонови чували, които поставил в хладилника. Николай разказал още, че от Интернет е научил как да отдели гръдната кост и ребрата от тялото. Емоционално и физически изтощен от тежката работа, той легнал и заспал. Не се е събудил цели 10 часа.
Николай Арабаджиев
Криминалистите намират в дома му перфектна колекция от хирургически инструменти, на чиято разновидност би могла да завиди най-модерната патолаборатория, и специализирана медицинска литература за аутопсии. Черепът на Наско бил счупен поне на 6 места от удари с гира. Съдебните медици преброяват в гърдите му 14 прободни рани, а в кръста още две. Повечето били нанесени, докато младежът бил жив. Смъртта на Атанас настъпила бавно и мъчително и той агонизирал 15-20 минути.
Явната агресия, с която е убит Атанас, била трупана с години, твърдят психолозите. Начинът на извършване на престъплението по всичко говори за умисъл, тъй като е налице тънко познаване на анатомията на човешкото тяло. Убиецът е разчленявал тялото като по учебник, за да търси нещо отвътре, да види нещо неоткрито от него досега.
Николай се държал много спокойно в полицията и дори изглеждал в известна степен горд от нечовешката си постъпка. Обяснил на криминалистите, че не съжалява за стореното, а напротив.
Сексуален тормоз
„Просто ми притъмня, разбирате ли, не знаех какво правех, твърде много бях тормозен от него. Бях в безизходица, борих се за живота си“ – казва пред журналисти Николай Арабаджиев.
Софийски градски съд определя мярка „задържане под стража“ на Николай Арабаджиев. Делото срещу него щяло да се гледа при закрити врати. Адвокатът на Николай Марин Марковски обявил, че клиентът му ще разкаже пред съда потресаващи неща за хомосексуално насилие. Криминалистите също не изключвали между момчетата да е имало повече от приятелство, защото жестокостта на убийството и разчленяването на трупа са характерни за хомосексуалните убийства и за престъпленията, които са следствие на дълго таен гняв от продължително сексуално насилие. Освен това, съучениците му потвърдили, че никога не са го виждали с гадже, което също може да говори за хомосексуални наклонности.
Николай Арабаджиев
От прокуратурата не изключвали вероятността признанията за хомосексуално насилие да са адвокатски трик, тъй като първоначално Николай твърдял, че е убил своя приятел, защото се вбесил от постоянните му подигравки.
След известно време, прекарано в ареста обаче, Николай променя версията си. Той разказал, че вечерта, в която убил и разфасовал съученика си, Атанас се опитвал да го насили сексуално. Според Арабаджиев това не бил първият случай на сексуална агресия срещу него от страна на жертвата. За това уж свидетелствали и няколко клипчета, снимани с телефона на Атанасов, които обаче никой не е виждал. В хода на разследването Николай Арабаджиев дава показания, че е бил тормозен сексуално от свои съученици. Оплакал се, че един от тях го е накарал да го задоволи сексуално, използвайки ръката си, в друг случай се опитали да проникнат в него.
Марин Марковски
Според адвоката на подсъдимия Марин Марковски момчето не е обмисляло да убие съученика си. Трагедията се разиграла внезапно, след като Николай за пореден път отхвърлил опитите на Атанас да спи с него. За да се защити, Арабаджиев ударил приятеля си с гира по главата. Атанас обаче се свестил и се опитал да „накаже“ Николай. В опит да се защити Арабаджиев го зашеметил отново с гирата и започнал да го коли с кухненски нож. Когато Атанас издъхнал, убиецът му трябвало бързо да намери къде да скрие трупа и затова го разфасовал.
Според ключовата сексологична експертиза Николай Арабаджиев не е с хомосексуални наклонности. Сексологът Илия Врабчев е категоричен, че момчето има влечение към полово зрели жени. Пред журналисти експертът уточнил, че по време на първия си полов контакт с жена, подсъдимият е бил на 17 години. Врабчев изтъкнал още, че по външни белези не може да определи сексуалните предпочитания на човек.
Хетеросексуалността на Николай Арабаджиев според сексолога не означава, че върху него не може да бъде упражнявано хомосексуално насилие. Не е задължително също така насилникът да има влечение към мъже. Хомосексуалното насилие е един особен вид насилие над личността. „Така е най-силно унижението“, категоричен е доктор Врабчев. Според експертизата момчето се е развивало съвсем нормално в сексуално отношение, твърди сексологът. На 17 години е бил първият му сексуален контакт с момиче, 2-3 пъти седмично е имал „мокри сънища“, а на 13-годишна възраст е първата му възбуда, последвана от семеизпразване.
Анонимен източник на Криминални Досиета разказа, че е лежал в една килия с Николай Арабаджиев в следствения арест. По собствените му думи, именно той е бил човекът, посъветвал Арабаджиев да твърди, че е изнасилен от жертвата. Изказва се ласкаво за него, твърдейки, че Николай бил извършил добро дело. Престъплението му не било планирано, а след като ударил Атанас с някаква гиричка, се уплашил от реакцията на убития и го довършил.. от страх и ярост.
Свидетели и експертизи
Николай Арабаджиев
Николай Арабаджиев е обвинен по чл. 116 от Наказателния кодекс за убийство по особено жесток и мъчителен за жертвата начин. На 20 март 2009 г. пред състав на Софийски градски съд той признава всички факти в обвинителния акт. Съдът не уважава искането на защитата делото да се гледа по съкратена процедура, мотивирайки се с това, че част от самопризнанията на Арабаджиев не са подкрепени от доказателствения материал.
На 28 май 2009 година в съда са приети множество експертизи. Според психолозите в подсъдимия е открита нагласа за стаена спонтанна враждебност. Той се бил оплакал пред тях в следствения арест, че е потиснат и страда от безсъние. Николай бил подложен и на специални американски тестове за агресивност. Съдът се запознал и с друга съдебно-медицинска експертиза, която имала за цел да установи дали събраните части от тялото на Атанас Атанасов са в действителност негови, тъй като остатъците са събирани в различен период. Все още липсвали части от тялото на жертвата, но въпреки това експертите без съмнение потвърждават самоличността на загиналия. Родителите на жертвата не понасят становищата на експертите и се разплакват в залата.
В съда е разпитана и учителката по физика Дияна (Юлиана) Ангелова, която е преподавала на жертвата и убиеца. Според нея подсъдимият Николай бил скромен, с добро поведение и изпълнителен. Тя казва, че жертвата Атанас се бил присъединил по-късно към компанията на убиеца си. Учителката определя убитото момче като много открито, жизнерадостно и с чувство за хумор. Познанията на двамата приятели били на еднакво ниво. В междучасията четиримата от групата сядали на едно канапе в коридора на училището. По едно време Николай започнал да отсъства редовно от часове, а преподавателката се усъмнила в извинителните бележки, които той поднасял. Имало период в който учителката смятала, че подсъдимият младеж е бил оставен без грижи от родителите си, но тези съмнения в последствие се опровергали. Арабаджиев ходел нормално облечен, а учителката никога не е забелязвала състояние на агресия в поведението му.
„Оттогава животът ми се преобърна и не можех повече да работя“ – признава по-късно Ангелова. Тя казва, че се страхува от бившия си възпитаник и смята, че той е опасен за обществото. – „Не виждам разкаяние в очите му“ – заявява още Ангелова. Тя чувствала и лична вина за убийството.
Клошарката Виолета Георгиева, която е от ромски произход, разказва пред съда как за малко щяла да нахрани децата си с месо от тялото на убития Атанасов:
„Въпреки, че ме е страх и сега продължавам да ровя по кофите“ – споделя тя с журналисти на излизане от съдебната зала.
Същия ден са разпитани и двамата родители на жертвата, както и неговите двама най-добри приятели. Първо пред съда застава Роберт Шумев, който казва, че подсъдимият му се бил похвалил, че е правил дисекция на заек, който впоследствие бил изяден. Робърт познавал жертвата и подсъдимия от четири години, но реално от три години и половина били станали неразделна компания заедно с друго момче на име Ангел Богданов. Шумев казва също, че Атанас винаги подкрепял своя убиец. Робърт знаел за интересите на подсъдимия към медицината. Не бил виждал скалпели преди убийството, а само бил чувал, че приятелят му е обикалял специализирани магазини и ги е закупувал с майка си. Шумев казал още, че подсъдимият Арабаджиев никога не се е оплаквал някой да го унижава. Обвиненият за жестокото убийство младеж бил срамежлив, тих и затворен. Атанас понякога се шегувал с него, но никога не прехвърлял границата при закачките си. Наско понякога взимал тетрадката на Арабаджиев, но му я връщал веднага.
Николай Арабаджиев
Пред съда застава и другият приятел на убития и подсъдимия Ангел Богданов. Той също определя отношенията между двамата свои приятели като съвсем нормални. Имало обаче случаи, в които подсъдимият се дразнил повече на някои от закачките на Атанас, но не се стигало до спречквания. Свидетелят казва, че убитият Наско правил шегите си без да има злонамереност и се шегувал дори и с него. Адвокатът на Арабаджиев Марин Марковски го попитал дали е имало случай убитият да преметне Николай от пейка, при което подсъдимият да падне по гръб. Според адвокатът тази сцена била записана с мобилен телефон. Свидетелят обаче отрекъл да е виждал подобно нещо.
Майката на загиналия Татяна Атанасова също е призована в съда. Тя не била виждала Николай Арабаджиев преди убийството, но и никога не била чувала лоши неща за него. В деня на трагедията синът й казал, че ще закъснее. По-късно получила две обаждания на мобилния си телефон, но не успяла да вдигне, защото била във важна среща. Синът й бил много отговорен и точен и когато не се прибрал жената се притеснила сериозно. Започнала да звъни на всички приятели на Наско, като единствено Николай се ангажирал да помогне по някакъв начин. Преди време майката на убитото момче имала заплаха от своя позната, с която имала личен конфликт, че ще отвлекат дететото й. Пред съда обаче Татяна отрича, че е вярвала, че това може да се случи, тъй като тази жена не била жестока и не била в състояние да изпълни подобно нещо.
В началото на заседанието съдебна полиция конфискува кръст от обвиняемия. Християнският символ бил подарък от майка му. Адвокат Марин Марковски, който получава кръста от съдебния полицай, се противопоставил на това отнемане. Служителите на реда обаче му обяснили, че подсъдимия няма право да внася подобни предмети по време на заседанието. Съдебните полицаи споделят по-късно с журналисти, че християнският символ, който бил с размер на ключ, може да бъде получен чрез колет или свиждане в затвора, но не може да бъде даван в съдебна зала, тъй като подсъдимият може да се нарани с него.
Родителски показания
Майката на Николай
На 1 декември 2009 година майката на убиеца застава пред магистратите и споделя, че синът й е искал да бъде хирург, защото „те спасявали човешки животи“. Заради страстта си към скалпелите момчето получило учебник по анатомия на английски език за 16-ия си рожден ден.
Майката на Николай разказва още, че последната година той е трябвало да се подготвя, за да повиши успеха си по биология, защото е искал да бъде добър хирург. Родителите на момчето забелязали рязка промяна в поведението му през зимата. Една вечер той се прибрал от училище, бил много развълнуван и разтреперан. Ударил по микровълновата печка с ужасна сила. Арабаджиева се учудила, защото по принцип той бил тихо момче. Когато го попитала, какво му е, той отказал да говори и казал само: „Как може да има такива хора, бе?“. Споделял, че не може да се съсредоточи в уроците си. Нямал желание да се храни през деня. Ходел в апартамента на баба си, за да учи и понякога преспивал там.
Родителите му се опитали да говорят с него за наближаващия му абитуриентски бал, но той не проявявал интерес. В хода на делото става ясно, че Арабаджиев завиждал на съученика си Атанасов и преценил, че трябва да го убие. На двамата им предстоял абитуриентски бал, но убиецът нямал средства, за да си набави бален костюм и посегнал на съученика си от завист. Майката обаче отхвърля тази версия. Николай просто бил отказал да пазарува дрехи за бала си, казала тя.
Арабаджиева казва пред съда, че е забелязала безпокойство в поведението на сина си в периода около 18-19 май 2008 година, непосредствено преди убийството. Тя обаче смятала, че причината е предстоящият абитуриентски бал на момчето.
Бащата на убиеца Иво Арабаджиев разказва, че детето му било спокойно и тихо. Родителят обяснил, че през последните 6 месеца на злополучната година синът му е станал мълчалив, бил вече „различен човек“, свил се в себе си, станал притеснителен и само четял. Не искал да разговаря с родителите си какво го мъчи, а ги отпращал с думите: „Оставете ме на мира“.
Често се връщал от училище афектиран. Веднъж нахлул в кухнята, ударил микровълновата печка и изкрещял: „Как можа това да са случи с мен“.
След това отишъл при родителите си и им казал: „Не искам никой да разговаря с мен“. Баща му искал да отиде да се види с класната му и с другите учители, за да изяснят какъв е проблемът, но Николай го спрял с думите:
„Недей да се месиш, ще стане по-лошо. Аз мисля, че ще се справя сам“ – с тези думи той уверил баща си да не ходи в училището.
Едва когато влязъл в ареста, той написал писмо на баща си, в което му разказал, че е бил подложен на хомосексуален тормоз. Баща му разказва още, че от 2006 година Николай Арабаджиев вземал уроци по химия и биология при частни учители във връзка с намеренията му да кандидатства медицина. По някое време на учебната година решил да се усамоти в апартамента на баба си и да учи там. Синът му имал медицински уреди, сред които обаче нямало стетоскоп или предметни стъкла.
Намалена присъда
Николай Арабаджиев
На 2 декември 2009 година състав на Софийски градски съд с председател Николай Младенов признава за виновен Николай Арабаджиев за предумишлено убийство, извършено по особено жесток начин, и го осъжда на най-тежкото наказание – доживотен затвор.
Съдът постановява Арабаджиев да изплати на родителите на убитото момче – Христо и Мария Атанасови, 1 милион лева заедно с дължимите лихви от момента на приемането на иска за обезщетение в съда.
Доживотната присъда щяла да бъде изтърпявана при специален режим, но подлежала на обжалване и протест пред Софийския апелативен съд в срок от 15 дни.
Помолен да обясни какво означава постановлението на съда за изтърпяване на присъдата при специален режим, адвокат Марковски казва:
„Специалният режим означава изключително малко свиждания и засилена охрана“.
Бащата на убития Наско се разридава, като чува присъдата.
„Заслужена е, нека всеки, който посяга на човешки живот, да знае какво го чака. Това беше нашата цел“ – казва Христо Атанасов.
Майката на Атанас не присъствала на края на процеса, който продължава близо година и половина. След мъките по загубата тя изживявала тежко перипетиите около делото.
В съда не идва никой от близките на подсъдимия Николай. Той посреща доживотната си присъда с мълчание и наведени очи. Неговият адвокат Марин Марковски обаче изригва:
„Още в началото, когато отказаха делото да се гледа по съкратената процедура, казах на съдията: „Прогнозирам, че ще наложите доживотна присъда. Вие сте заинтересовани по това дело“. Прогнозите ми се оказаха верни. Един градски съдия потъпка закона. Горните инстанции ще го поправят по подходящия начин“.
Прокурорът Димитър Димитров поискал в своята пледоария Арабаджиев да бъде осъден на 20 години затвор. Един от мотивите му бил, че престъплението е подготвяно старателно. Действано е хладнокръвно, с ожесточение, ярост и садизъм. Съдът обаче се оказал по-строг и от обвинението. Прокурорът определя присъдата като справедлива.
Адвокат Марковски съобщил, че ще обжалва заради нарушеното право на клиента му на дело по съкратената процедура.
На 3 юни 2010 година Софийският апелативен съд заменя доживотната присъда на 20-годишния Николай Арабаджиев с 20 години при първоначален строг режим. Кръвнината за близките на убития също е снижена от 1 млн. лева на 200 000 лв. Мотивът на съда е, че убийството не е предумишлено, а е станало в условията на т.нар. внезапен умисъл. Арабаджиев не бил планирал нападението, а то е станало в състояние на силен афект.
Окончателното решение по делото взима Върховният касационен съд на 3 юни 2011, потвърждавайки изцяло присъдата на Арабаджиев, дадена му от апелативните съдии. Висшите магистрати приемат, че решението за убийството не е взето предварително. Това означава, че някой ден касапинът Николай Арабаджиев, извършил едно от най-жестоките и ужасяващи убийства в България, ще бъде отново на свобода.
———————————————————————————————————————————————
Материалът е по идея на Нина М.
Използвани са материали от голям брой български новинарски сайтове. Тъй като голяма част от данните (и дори имената) в тях бяха доста противоречиви, не гарантирам за точността на описаните събития. Ако някой открие някаква неточност, моля да съобщи за нея в коментарите – естествено подкрепена доколкото се може с факти.
Източници: frognews.bg, blitz.bg, actualno.com, tvevropa.com, dnevnik.bg, teenproblem.net, dnes.bg, dnesplus.bg, 24chasa.bg, standartnews.com
