Анжела Димчева
DE PROFUNDIS
С избодени очи поезията пее –
не е тъгата й тъга за себе си.
С пречупени ръце поезията носи –
не е товарът й пари, а отговорност.
С препънати нозе поезията бърза –
не е далеч денят на смъртна дързост.
С опърлени мечти поезията мисли –
не е богатство да мълчиш притиснат…
С разпукнато сърце поезията вярва –
не е духът й тук, сред тази врява.
Без слух, без глас поезията пее –
щастлива е душата й незаслепена.
Каквото и да отсече законът –
самата тя е живата човешка броня.
1989
ИЗ ЦИКЪЛА “АНТИЧНИ КОЛАЖИ”
ПИГМАЛИОН
На Р. Ралин
– Недей предвижда красотата
и слънцето ще проговори,
под миглите на старостта
се вижда неочакван смисъл
и може би случайното
е образ и извикване –
каква е участта на първата любов,
каква е смелостта на смъртното очакване.
– Кажи ни,
между две извивки на мечтата си,
защо ни глътна празнодумие,
защо над всеки дом
мирише на свидетели,
а лампите са тежки знаци,
че днес сме още тук,
но утре ще сме само атоми.
– Войната е последният живот
на влюбени и самовлюбени.
Афишите на сигурност
са хлъзгавата почва,
там чуждата вина ни заслепява,
но лягам с обич на сърцето
и ето го дървото на поредното
съмнение,
чийто корен като копие
завинаги през мене преминава.
– Не помниш ли потайните дворове,
онези плачещи искри
във шепите на младостта,
че трябва, искам, мога и ще бъда –
така висеше над главите
идеалната държава.
– Да учиш трудното изкуство
да не си съгласен
и вместо жилите на мраморното тяло
да топлиш думите с дъха си гладен.
А после през годините внезапно…
Но колко лесно се заплаща
всяко оживяване
с подхвърлени стотинки
от веща бюрокрация!
– Нима не виждаш бухналите семена
и нови гласове с покълнали езици?
– Когато нещо сред природата блести
и капва аромат върху земята,
то всъщност ражда форма на измама.
– Кажи
последната си дума на ваятел!
– Аз не познавам себе си,
отричам постижимостта на свободата,
защото всеки жест под нейната дъга
обрича другите на послушание.
1989
EGO
Преди да изсъхне цветето,
целуни го с една твоя сълза.
Преди да накажеш себе си с омраза,
кажи някому две нежни думи.
Преди да погалиш детето си,
попитай ръката защо удря чуждото.
Преди да се барикадираш в самота,
чуй гласовете на щастливите хора.
Защото само несъществуващата музика
от форми, знаци, мисли и желания
ще те предпази от атавистичния порив
да бъдеш нещо повече от другите
като смачкаш цветето
с калните си обувки.
1991
VITA
Прекрасно е
да чувстваш, че си тленен
и като вълните
да се плискаш до безкрайност,
на сол и водорасли да ухаеш,
а после може би
на кестен, бор или трева.
И все едно е,
да си буболечка, птица или лъв,
пак в тленност ще се въплътиш.
Каквато и комета да изгрява,
съдбата на човека е по малко да изтлява.
В прозорците на клетките си
гледам,
през кожата, косата и кръвта си
и всичко в себе си повтарям –
животът е живот,
за да го повтаряш!
1992
бутон за сайт
