Убиец, но велик творец

Убиец, но велик творец

Напоследък си мисля: Може ли един творец да е аморален и отблъскващ с ежедневното си поведение, но в същото време творбите му да даряват светло щастие на хората и да ги спасяват от мрака на нечовешкото? Ако в детството и в юношеството си човечеството го е търпяло, дали това е възможно и сега? Тоест – може ли един съвременен, осъзнат творец, стъпил върху раменете на гиганти, да бъде безобразен като човек?

Имам чувството, че в ранните времена хората действително са нямали особено богат избор от примери и са действали напълно девствено. Водени по-скоро от вътрешните си пориви, от действащия в тяхната група морал, от примера на малък брой авторитети. Сега, в съвремието, извършвайки и най-дребната си постъпка, аз мога да я сверя с Буда, Христос, Леонардо да Винчи, Платон, Фройд и Маркс. А за човека от Средновековието всяка постъпка се оценява единствено през призмата на Библията или на традиционните авторитети – баща, старейшини, съседи. Нашата съвременна призма обаче е...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност