Щастлив ли си?

Щастлив ли си?

Не съм забравила аз коментара на Васко от последния ми рожден ден – как само си внушавам, а не съм наистина щастлива. Признавам, че малко ме жегна - на принципа, че истината боли. И все пак, голяма част от мен остана убедена, че живея щастливо и освен от някои дреболии, няма от какво толкова да се оплаквам. Да, не извършвам чутовни дела, но какво от това? Имам какво да ям и пия, имам покрив над главата, имам любим човек до себе си… Но никога не съм се отърсвала от чувството, че нещо не ми достига и то точно в отношенията с половинката ми.

През последните 1-2 години се научих да се чувствам добре, дори и без да получавам всичко, което бих искала от него. Гушкаме се, не се караме, живеем спокойно, правим всичко заедно (за ужас на катрин) - слушаме музика, гледаме филми, излизаме навън, угаждаме си на капризите, пътуваме, грижим се един за друг (той повече за мен, но това му е приятно), дори се къпем заедно, въобще – държим се като младоженци. Е, без секса. Всички (роднини)...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност