Когато отвсякъде ни залива информация, трябва да се научим да се будим сами
Денят на народните будители не е най-популярният национален празник. Няма и как да е. В тази борба за освобождение няма геройски загинали. Има само хора, които с труда си са се опитвали да освободят народа, но от робството, което е в главата, а това не е така явно.
Няма подвизи, няма епични битки, няма вдъхновяващи саможертви. Има работа, а якото бачкане никога не е било нещо, което печели безсмъртна слава.
А и го има и един друг момент. Будителите са част от миналото ни, възрожденското минало, когато (поне ние така вярваме) всичко е било по-чисто и по-вдъхновено. Хората са мислели много повече за общото благо, отколкото за себе си, всички са били много повече патриоти и въобще е нещата са били по-добре, просто страната ни не е била държава и ако сега хората бяха такива, ситуацията щеше да е къде-къде по-добро. Поне в това вярват някои хора. Може пък и да е така.
В обществото винаги ще има хора, които да се опитват да пробудят у другите усещане за гражданско самосъзнание. Винаги ще има и такива, които ще ги пращат по дяволите, просто защото животът е достатъчно труден, за да мислиш за всичко. Такива е имало и преди, има и днес. Днес всякакви хора има.
Много информация и будители всякакви
Сега нещата обаче са малко по-различни. Ако в миналото е имало малко на брой образовани хора, които да разширяват кръгозора на всички останали, днес информацията се просмуква навсякъде. Имаме постоянен поток на новини, данни, клюки, преминаващи покрай нас. Ние сме поставени в ситуация, когато информацията е твърде много и ние трябва да отсяваме това, което достига до нас.
При тези условия всеки будител се превръща в „будител“. Всичко се подлага под съмнение и всеки може да получи солидна доза помия по себе си, независимо дали я е заслужил или не. В такива времена ние сами трябва да бъдем будители за себе си.
Не можем да разчитаме на други да ни събудят, защото при толкова лобита, при толкова различни (икономически) интереси – явни или не толкова, не може да се доверяваме на всяка попаднала ни информация. И трябва да се намеси личната отговорност.
Личната отговорност
Наскоро беше пусната идеята за часове по патриотизъм. Целта е децата да се научат да ценят това, че са българи, и да обичат историята, културата и природата на България. Добра кауза, но наистина ли трябва да оставим други хора да учат децата ни на тези неща. Не е ли наша работа? И кой ще възпита по-добре детето ти, когато сред учителите се срещат и такива като злополучната Ани Баракова?
Нещата винаги ще опират до личната отговорност. И от нас самите ще зависи дали децата ни ще са патриоти, дали ще са добре възпитани и дали ще са добри граждани. Просто трябва сами да се събудим. И да се изправим. Останалото е работа.
И макар после никой да не ни издига паметници, и никой да не смята, че сме свършили нещо особено голямо, ние ще знаем – събудили сме се сами.
