От какво зависи да сме здрави?
Ако следите редовно блога ми, най-вероятно вече се досещате за отговора на този въпрос. Поне в най-общи рамки. Но тъй като знанието е мощ, а незнанието – липса на такава, доброволно предаване в лапите на леността и ролята на сляпа жертва, то нека добием знание и сила, и направим едно кратко познавателно пътешествие из човешкото тяло.
Има ли такава сила, която предопределя здравето ни, структурата и целостта на клетки, тъкани, органи, предразположеност към определени заболявания и (не)здравословни състояния?
Има, разбира се! – ще възкликнете вие. Има и още как! И всичко гореописано предопределя, и цвета на очите, косата, скелетната конструкция, голямото дупе, едрия ханш, лошия дъх, диабета, хипертонията и късогледството! Виновник за всичко това са гените.
Поне така ни учат още от гимназията. Чуваме го от родителите, от учителите, четем го непрекъснато в пресата, гледаме филми по телевизията, които ни убеждават в силата на гените. На това твърдение се крепи цялата медицина и познатата ни наука. Гените ли са нещото, което контролира биологията?
Гените управляват редица аспекти от живота ни. Не само физиката ни, но и поведението ни, това дали сме скандалджии, агресивни, нервни, депресирани или пък сме тихи, смирени, балансирани, щастливи, успешни? Оказва се, че ние получаваме готов комплект гени от родителите ни, а те де факто управляват живота ни. И в един миг, ние се превръщаме в жертви на наследството ни?
Ако в семейството ни, в рода има случаи на рак, диабет, инсулти, инфаркти и прочее.. ние живеем с ясното съзнание, че това е типично и често срещано явление в рода ни. Значи съвсем нормално е, и даже очаквано някое от тези състояния да ни сполети и нас някой ден. Та нали е в гените ни! И така, ние си живеем с този уж подтиснат стрес, в очакване това да ни се случи. И когато се случи – бам! – ето ти доказателство. Гените наистина работят. Така е. Нали го очаквахте.
Ако за жените в рода ви е характерно да са затлъстели и да страдат от наднормено тегло, бричове, паласки и увиснал корем, приемате, че е съвсем в реда на нещата и вие да изглеждате така. В крайна сметка – такива са гените на жените в рода ви. Имат “едър кокал”
Какво да се прави, това не е ваша отговорност, няма какво да направите – та нали това идва от родителите… Точно това убеждение ви лишава от всякаква власт над живота ви! Няма какво да се направи.. свършен факт – гените идват от родителите и те решават всичко. Получаваме една готова програма в наследство от родителите ни, която предопределя здравето, живота, поведението, душевността ни, успехите и провалите – всичко! В този смисъл живота ни е е една предначертана карта, която няма развитие и разгръщане?
Само, че знаете ли какво – имам новина за вас. Това не е вярно!
Нека ви запозная с д-р Брус Липтън – учен, биолог, университетски преподавател, който посвещава години от живота си в научни изследвания какво контролира клетките и биологията ни.
Твърдението на новата наука е, че възприятията ни, или убежденията ни са тези, които селектират, избират гените, здравето, поведението ни.
В тялото ни се съдържат от 50 до 75 трилиона клетки, изградени от различни протеини, като всяка една от тях притежава функционалността, която притежава цялото ни тяло. Всяка отделна клетка се държи като отделен индивид – има си храносмилателна, кръвоносна, отделителна, репродуктивна и т.н. системи. Помните ли за принципа на холограмата, за който съм ви споменавала – единицата се съдържа в цялото и цялото се съдържа в единицата? Е, на същия принцип са подчинени и взаимоотношенията между човешкото тяло и клетките, които го изграждат. Науката приема за неоспорим факт, че това, което конкролира клетката е нейното ядро – един вид то представлява мозъка на клетката.
Значи ако извадим командния център – мозъка от тялото, то ще умре, нали? Доктор Липтън решил да направи експеримент и извадил ядрото на клетката. Оказва се, че клетката не само не умира, ами в продължителност на поне два месеца тя си живее спокойно, без да е носител на каквито и да било гени. Диша, храни се, движи се, комуникира си с останалите клетки, формира структури. Извадил е ядрото, което съдържа всички гени и клетката продължава да си функционира съвсем нормално и необезпокоявана, има поведение, разум, един вид “идентичност”.
Изводът е, че не гените са това, което контролира биологията ни! Науката е била подведена от грешно предположение, прието за факт и разпространявано с години! Ами от къде тогава идва сигналът, инструкцията, която кара клетката да прави това, което прави, къде се намира мозъкът на клетката?
За да отговори на този въпрос, доктор Липтън продължил с изследванията. Едно от предположенията му било, че след като сигналът, който ръководи поведението на клетките не идва от нещо, намиращо се вътре в тях, значи идва от външен за тях фактор – заобикалящата среда! С редица опити той доказал това си предполжение. Клонирал генетично еднакви стволови клетки. Поставил клетките в отделни съдове, а във всеки съд той променял условията – средата. Тези в началото идентични клетки, в зависимост от информационната среда в която се намирали, се развили по различен начин – в един съд се развили мускулни клетки, в други – мазнини, в трети – костни клетки. Въпреки че в първоначалния си вид те били съвсем еднакви, съставени от еднакви по дължина, подреденост на веригите аминокиселини, протеини. Здравите клетки, поставени от доктора в болна среда – умряли. Информационната среда, казва доктор Липтън може да е енергия. Ама разбира се, нали всичко е енергия!
Така се държат клетките, наблюдавани от доктор Липтън в лабораторни условия. А информационната среда я диктува този, който води експеримента. Представете си сега тези клетки, но вътре в тялото ви. Кой създава, кой диктува информационната среда? Не сте ли вие самите, не е ли съзнанието ви? Онази неизменна константа, за която и друг път сме говорили, онова абсолютно познание, на фона на което се разиграват всички останали сценки – мисли, емоции, страхове, случки, хора и т.н.?
Съзнанието ни е командния център, то е администратора на базата данни, заложени в тези малки и съвършенни машинки – клетките. Съзнанието изпраща електрическите импулси, които задават информационната честота и създават средата, в която се движат, живеят, възпроизвеждат, умират и изменят клетките в тялото. А инструмените на съзнанието? Знаете ли кои са? Ами много просто – убежденията, вярванията ни. На клетъчно ниво биология ние сме еднакви… на химическо също. Единственото, което ни различава – това са убежденията ни!
А добрата новина е, че най-лесното нещо за промяна и моделиране – това са убежденията ни! Еднакви, често повтарящи се мисли, думи и фрази формират дълбоко вкореняващи се убеждения. А те моделират поведението на клетките. Те ръководят поведението, възприятията, уменията, физиката, здравето. Ако вярвате, че сте болни – ще бъдете болни! Ако вярвате, че диабетът ви е сполетял съвсем уместно и очаквано – ще си го носите до гроб! Ако вярвате, че съдбата ви е да сте “Марко Тотев” – познайте – такъв ще бъдете. Всеки път като ви се случи нещо неприятно си казвате “еми какво да се прави, такъв си ми е късметът” – бравооо, продължавайте да се самопрограмирате. Такъв ще ви е късметът, наистина!
Ами ако пробвате нещо различно?
“Аз съм щастлив. Аз съм здрав! Тялото ми функционира перфектно! Аз съм изобилие! Аз съм здраве! Аз имам голям късмет! Аз управлявам живота си!” – ето това е едно добро начало за да промените убежденията си. Идентифицирайте всички негативни убеждения, които тровят живота ви. И срещу всяко от тях запишете обратното по смисъл позитивно утвърждение. Измислете, напишете и повтаряйте тези утвърждения. Вижте ги, повярвайте ги, почувствайте ги. По същия този начин, по който до сега сте вярвали и чувствали в негативните си убеждения, превърнали се в част от вас.
За да могат пък клетките да функционират свободно, да приемат, обработват и транслират електрическите импулси, зададени им от информационната среда – трябва да са биологически чисти. Задръстени и замърсени от неправилното хранене, затлачени от натрупаните в тях шлаки, те не съумяват да обработят електрическите импулси, не съумяват да си комуникират правилно, и в резултат се появяват защитните механизми на тялото ни – различни заболявания.
Първите степени на замърсяване могат да са проблеми с кожата – акне, псориазис, екземи; повтарящи се ангини и простудни заболявания, ставни и ревматични болки, затлъстяване, диабет, проблеми с черен дроб и жлъчка, та да се стигне до сърдечни проблеми, хипертония, висок холестерол и … бичовете – рак, инсулт и инфаркт. Ето затова непрекъснато пиша колко е важно да се ограмотяваме какви храни да избираме, как да ги комбинираме, как да се грижим за тялото си, да го почистваме не само отвън, но и отвътре – за да дадем пространство и чиста среда, в която клетките ни да живеят. А със силата на съзнателната мисъл и убеждения – да направляваме информационната им среда.
Трудно е да се отърсиш от пасивната позиция на жертва, където нищо не зависи от теб, всичко е предначертано и ти остава само да се носиш по течението. Но истината е, че с всеки съзнателен избор творим реалността си, управляваме биологията си, избираме здраве, или болест. И това не са празни приказки… нали – съвременната наука го доказва. Е, готови ли сте да поемете отговорността за състоянието в което се намира тялото ви? И да направите избор – какво ще бъде то утре?
За повече информация и консултация – http://www.svoizbor.com
