Любовни есенни рими – 21-ва част

4
Добави коментар
eli67
eli67

Молитва

Не съм се молила до днес – не е за мен подобна чест; дори да съм отбрулен лист, ще си остана атеист.

Но виждаш ли – прехвръква сняг, годините изчезват с бяг, и само днес, за кратък срок, се моля на измислен бог:

Ела, поне веднъж ела сред тази есенна мъгла, когато още ме боли и сняг започва да вали.

* * *

Акварел

Внуших ли си, че ме вълнуваш, какъв в действителност си ти, но трепвам, друг щом ми се струва, че има твоите черти.

Сред цветове гори и шушне в тоналност ярка есента, но стихват нежни и въздушни, когато пада вечерта.

Витаят мислите безплътни, с магия ли си ги превзел; чертите избледняват смътни в един прекрасен акварел.

* * *

Ос (сонет)

Очите ми са нощни небеса, а твоите – два светли океана, сребро и мрак е моята коса, а твоята – от слънцето огряна. Чертите ми – далечен изток-юг, а твоите са север-запад точно, компасът е съвсем на място тук – червено-син, стрелка разнопосочна. Но минус-плюс формират ос една, а и названието е условно, далече си от моята страна, но времето не е средновековно.

Защо ли полюсите се привличат – в различието с нещо си приличат.

Денка Куцарова

* * *

Омъжена за самотата

Не ден, а нощ ще бъде, но нощ без капка светлина. Във черна рокля се омъжвам, а съпругът ми се казва САМОТА.

Това ще бъде нощ незабравима, а кумовете се наричат СКРЪБ и ПЛАЧ. Ще е студено като посред зима, ще ни венчае чакащият здрач.

И вместо пръстен, на ръката ти лъжа ще сложа, а ти на моята измама зла. Дали обичаш ме, не се тревожа и казвам ти фалшиво ДА.

Отпивам от шампанското пенливо, а то е сладко като чаша мед. Отвсякъде започват да крещят ГОРЧИВО и на целувката фалшива идва ред.

Букетът си от сълзи хвърлям, попада в алчните ръце на завистта, а тя поглежда ме и нагло ми подхвърля – „Забрави за любовта, вече си омъжена жена!“

Мария Миразчийска

* * *

Есен

Разпръсна листата, тук, на земята с килим от различен нюанс, във багри изшари горите, ливади, направи окраска за шанс.

Рисуват картини художници мили, творят поетеси за есенен бал, и пак фотограф заснема воала и твоя пленителен чар!

* * *

Така е писано

Така е писано, да сме заедно за кратко и в нощите и в мислите да бъдем непознати. Дори това, че изживяхме страстни нощи, до разсъмване… се топлих силно от дланта ти. Дори това не пожела да продължи… така е писано, остават спомени във времето! И колко глупаво сега звучат думите изричани, ненужни обяснения, обичам те… проклетото! Дори това тежи и се чувства самотата, прегърнали ни от безбройните, самотните звезди, дори познатите ти стъпки във съня ми се връщат, както някога преди. И чувствам, че се топля от дъха ти и сякаш в сън сърцето ми нашепва… а времето натежало не спира да върви и сякаш всичко твоето име ми прошепва. Всичко, всичко… така е писано да бъде! Дори и ревността, с която се загубихме! Дори съдбата, която с лошо ни отвърна! Раздялата, с която любовта погубихме! Така е писано, да ни боли… във времето и всеки път при срещите, да бъдем непознати, сърцата само си разменят ритми още влюбено, защото те завинаги остават близки и познати.

* * *

Огнена червена роза

Огнена червена роза днес е моето сърце: как ухае, как се смее, като малко е дете. То лудува и подскача с вятъра ще полети, ех, да можеш да го зърнеш, ще се влюбиш в него ти. Сякаш ангелче е малко с огнено червен копнеж, като розата бодлива ухае то с дъха си свеж.

* * *

Влюбената луна

Прегърнала луната в този късен час, приех целувките на милион звезди и всички влюбено говореха на глас за всички свои сбъднати, несбъднати мечти. Какво да им разкажа аз за своя най-любим, когато в приказки отмина вечерта каква е мъката, изстрадала луната за любим, ще ми разкаже тя самата утре вечерта. Навярно се е влюбила в деня и всяка нощ тъгува и пътува по света, целуват я звездите през нощта, а денем тя живее със своята мечта!

* * *

Обичам те!

Обичам те! Толкова много те обичам с думи не може да се опише… то е като светлината, като дишането, като сърцето, в което се вричаме. И сега не зная, как да ти го кажа, толкова много е различно, чудо сбъднато и приказно с искри от слънчев пламък невиждано! И когато те няма те търся, във стиха те откривам, в звездите, във ненаписаните думи, във утрото, обичам те, дори в мечтите. Във нощите, когато се докосваме ръка върху ръка, за премълчаните думи, минутите ни със тъга, толкова много те обичам, истински, чак до края на света и още толкова по сто, че думи нямам за това!

Весела Дамянова

* * *

Любовни есенни рими – 1-ва част Любовни есенни рими – 2-ра част Любовни есенни рими – 3-та част Любовни есенни рими – 4-та част Любовни есенни рими – 5-а част Любовни есенни рими – 6-а част Любовни есенни рими – 7-а част Любовни есенни рими – 8-а част Любовни есенни рими – 9-а част Любовни есенни рими – 10-а част Любовни есенни рими – 11-а част Любовни есенни рими – 12-а част Любовни есенни рими – 13-а част Любовни есенни рими – 14-а част Любовни есенни рими – 15-а част Любовни есенни рими – 16-а част Любовни есенни рими – 17-а част Любовни есенни рими – 18-а част Любовни есенни рими – 19-а част Любовни есенни рими – 20-а част

Стиховете са от конкурса „ Любовни есенни рими“