Анна Каренина

5
Добави коментар
bombai
bombai

Колкото по-модерни стават киносалоните, в толкова по-голямо изпитание се превръща ходенето на кино. Разбира се, не за онези, за които двата часа са само развлечение или убиване на времето. А за тези, които не понасят, когато са в света на изкуството, наоколо да хрупкат пуканки или, както сега се казват, попкорн, а в гърлата да бълбукат напитки, макар и не алкохолни. За заглавие като „Анна Каренина“ обаче мнозина са в състояние да превъзмогнат неприязънта си към пренесените и на наша почва отвъдокеански особености на съвременните кинозали.

Великият роман на Лев Толстой е претърпял многобройни екранизации, като сред най-успешните са американската с Грета Гарбо от 1935 г., британската с Вивиан Лий от 1948 г. и съветската с Татяна Самойлова от 1967 г. Пред Джо Райт, режисьора на най-новата версия, навярно е стоял въпросът дали да се придържа максимално към класическата творба с цел просто да я представи пред новото поколение, което би предпочело двучасовата прожекция пред обемистия том, или да търси оригинален подход, който да постига цялостно внушение само със съучастничеството на онези, които са добре запознати с първоизточника. Избрал е второто и режисьорската му изобретателност е дръпнала киното напред, но пък са пострадали характерите.

Зрителите, които не са чели книгата, остават с впечатлението, че знаменитата история е най-банална изневяра, различаваща се от хилядите подобни само по това, че завършва със самоубийство. Неразгадано е с какво толкова Вронски привлича Анна Каренина. Дори не са загатнати възгледите му, които биха тласнали знатната дама и към духовна, а не само към физическа близост с него. Ако всичко е продиктувано от елементарното влечение към чуждата постеля, при описваните от Толстой нрави в тогавашното висше общество на Санкт Петербург и при толкова либералния й съпруг за нея този тип наслади нямаше да са проблем. Най-малкото нямаше да ги търси точно у кавалерийския офицер. Ако водещо беше физическото харесване, то щеше да отлети след месец-два или година-две. А и Вронски, въпреки сините си очи, за които мнозина дами признават, че не биха им устояли, съвсем не беше показан като човек за повече от няколко пъти. Така и не се разбра кое е онова толкова голямо, което да подтикне Каренина не просто към извънбрачна връзка, каквито са изобилствали в хайлайфа на имперска Русия, но и към отказ от семейството и от стабилното положение, което й дава бракът с една от най-важните и ценни фигури в държавата, към погазване не само на морала, което правят мнозина от обкръжението й, но и на закона, от което високопоставените прелюбодейци бягат като дявол от тамян, за да запазят високия си социален статус.

Това толкова голямо, разбира се, е любовта, но филмовият сюжет не разкрива мотивите й. Не е достатъчно да се каже, че не може да се пита „Защо?“, когато става дума за любов. Това трябва да се покаже, но светкавичната скорост, с която се развива действието, не само създава впечатление за претупване, но и нерядко героите стоят немотивирано, включително и Анна Каренина в иначе прекрасното изпълнение на Кийра Найтли. Ето защо фаталната развръзка се възприема повече като следствие от ревността на героинята, от усещането, че любовта на граф Вронски вече е угаснала, отколкото като резултат и на обществената демагогия. Според романа обаче ужасният вик при хвърлянето под влака е не толкова от болка, колкото от негодувание срещу всички онези лицемери, които са безкрайно пропаднали в морала си, но въпреки това дамгосват като грешница тъкмо онази, чиято връзка е несравнимо по-чиста от техните забежки.

„Осъждаш ли ме?“ С този въпрос Анна се обръща към Доли, съпругата на брат й Облонски и жертва на похожденията му. Във филма Доли отговаря: „Какво ти! И аз самата бих искала, но никой не ми предлага!“ Което е доста по-различно от романа, където тя просто извинява престъпната любов. Някои виждат и в този диалог вулгаризиране на литературната основа. Тези стоящи като пришити към характера на Доли думи обаче са по-скоро препратка към нашето съвремие. Днес прекрачващите морала не само нямат нужда да крият връзките си, но и чрез тях най-бързо и най-сигурно стигат и се утвърждават във висшето общество. Никой не ги освирква – нито в театрите и оперите, нито в модните салони и в коридорите на властта. Не само не таят авантюрите си, но и ни ги сочат за пример от първите страници на вестниците и в най-гледаните предавания на телевизиите. Това са героите на нашето време, налагани ни като пример за подражание. За разлика от Анна Каренина, те са готови не да изгорят за любовта си, а чрез онова, което ни представят като любов, да изгорят изпречилите се на пътя им. Бедата е във факта, че това вече е нормата. Дотолкова, че дори издателят на палаво списание може да победи с гласуване честното перо на сериозния творец, посветил таланта си на една или друга политическа идея.

Други текстове от автора на: ivoatanasov.info

Дума

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели