Остеоартрит – Описание
Остеоартрит – Причини
Остеоартрит – Симптоми
Остеоартрит – Диагноза
Остеоартрит – Лечение
Остеоартрит – Профилактика
Остеоартрит – Описание
Остеоартрит е най-честото ставно заболяване. Остеоартрит засягащо над 20 милиона души само в САЩ. Остеоартрит представлява дегенеративно заболяване, което се дължи на биохимично разпадане на хиалинния хрущял на ставите. Днес се счита, че от остеоартрит са засегнати не само частите на хрущяла, изграждащи ставата, но и цялата става, включително костта под хрущяла и синовията.
Засегнати от заболяването са най-често ставите, носещи по-голяма тежест – коленни, тазобедрени, ставите в шийния и поясния отдел на гръбнака, ставите на ходилото. Други стави, които могат да се засегнат са дисталните и проксималните интерфалангеални стави на ръката.
Въпреки, че в основата на заболяването стои прекомерното износване на хрущяла, ставите се засягат и от неспецифичен възпалителен процес.
Остеоартрит – Причини
Ежедневният стрес, на който са подложени ставите, играе важна роля в развитието на остоартрит. Повечето изследователи считат, че дегенеративните промени при заболяването започват в хрущяла, като резултат или на прекомерно натоварване на здрава става, или на нормално натоварване на предварително увредена става. Външни фактори могат да ускорят процесите на разпадане на хрущялната тъкан.
Рисковите фактори за развитие на остеоартрит са следните:
Напреднала възраст;
Затлъстяване (повишено механично натоварване върху ставата) – има особено голямо значение при остеоартрит на коленните стави и в по-малка степен на тазобедрените;
Травми – травмите на хрущяла, връзките или менискусите променят биомеханиката на ставата и ускоряват дегенеративните процеси в нея;
Генетична предразположеност;
Полови хормони – менопаузата ускорява настъпването на остеоартрит, приемът на хормонозаместителна терапия се свързва със забавяне на промените;
Мускулна слабост;
Професии с висока повторяемост на едно движение (например клякане с голяма тежест);
Инфекции;
Кристални отлагания в ставата (кристали пикочна киселина при подагра);
Акромегалия;
Предшестващ ревматоиден артрит;
Наследствени метаболитни заболявания (алкаптонурия, хемохроматоза, болест на Уилсън);
Подлежащи ортопедични заболявания (вродена луксация на тазобедрената става)
Остеоартрит – Симптоми
Прогресията на заболяването обикновено е бавна, настъпваща в рамките на няколко години до десетилетия. Физическата активност на пациента може драстично да се намали, което води до свързаната с това заболяемост (хипертония, затлъстяване, повишен риск от диабет).
В ранните фази на заболяването ставите могат да изглеждат нормални, а походката на пациента е анталгична, особено при засягане на големите носещи стави.
Болката обикновено е начален симптом на заболяването. Тя е дълбока ставна болка, която се засилва при претоварване на ставата. Често се наблюдават и намален обем на движения и крепитации (усещане за пукане и хрущене). Може да се развие сутрешна скованост, която трае неповече от 30 минути и преминава при постепенно раздвижване. На външен вид ставата може да е оточна и зачервена, а при по-напредналите случаи изглежда деформирана.
В началото болката се успокоява при покой на ставата и отговаря добре на обикновени аналгетици. Въпреки това обаче ставите могат да станат по-нестабилни с напредване на заболяването и болката може да стане постоянна и при покой, и да не се повлиява от лекарства.
Остеоартрит – Диагноза
Липсват специфични лабораторни изследвания, свързани с остоартрит. Най-често острофазовите протеини и скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ) са в нормални граници. Анализът на вътреставната течност показва брой на левкоцити под 2000 на микролитър, с преобладаване на мононуклеарните клетки.
Рентгенографията е образното изследване, което най-често се прилага в диагнозата на остеоартрит, тъй като се извършва бързо и е със сравнително ниска себестойност. Най-често за поставяне на диагнозата са достатъчни данните от клиничната картина и рентгеновото изследване. Отличителни белези на остеоартрит, които се визуализират на рентгенографията са стесняване на ставната цепка, субхондрална костна склероза, поява на костни кисти и понякога наличие на ставни „мишки” (малки парченца от хрущяла, които се откъсват и се виждат в ставното пространство).
Ядреномагнитният резонанс може да изобрази промените в ставата, които се визуализират и при рентгенографията. Разликата е, че ЯМР дава и директна картина на ставния хрущял. Компютърна томография рядко се прилага за диагноза на остеоартрит. Ехографията няма приложение в оценката на остеоартрит, въпреки че са правени опити за определяне на ставната дегенерация чрез нея. Ангиографията не се използва рутинно в диагнозата на остеоартрит.
Артроцентезата е инвазивно изследване на ставите, при което с помощта на игла може да се аспирира синовиална течност, която да се изследва. Артроцентеза на засегнатата става може да помогне за изключване на възпалителен артрит, инфекция и/или кристална артропатия. Анализът на синовиалната течност помага да се изключат други заболявания на ставите. Насочващи към диагнозата остеоартрит са наличието на невъзпалителна ставна течност, отрицателни посявки за бактерии и оцветяване по Грам, липса на кристали в течността при оглед с поларизационен микроскоп.
Остеоартрит – Лечение
Целта на лечението е да се облекчи болката и да се подобри функционалното състояние на ставата. Прилагат се няколко възможни метода на лечение, които имат за цел да забавят или да спрат прогресирането на заболяването. Лекарствата, които се прилагат при остеоартрит са следните:
Кортикостероиди – прилагат се под формата на вътреставни инжекции. Ефектът настъпва обикновено до една седмица и продължава не по-дълго от 4 до 6 седмици.;
Хиалуронова киселина – прилага се под формата на вътреставни инжекции. Счита се, че хиалуронатите подобряват вискоеластичните свойства на синовиалната течност, пречат на активирането на рецепторите за болка, имат антиоксидантно действие;
Нестероидни противовъзпалителни средства – прилагат се като форма за орално приложение, така и в състава на различни гелове и кремове за намазване. Продължителният прием на нестероидните противовъзпалителни средства има изразено дразнещо действие върху гастроинтестиналния тракт, затова е добре да се съчетае с прием на лекарства от групата на инхибиторите на протонната помпа (омепразол, пантопразол и др.);
Мускулни релаксанти – прилагат се при пациенти с данни за мускулни спазми;
Нелекарствените средства, които са крайъгълният камък в терапията на остеоартрит, са:
Обучение на пациента – включва инструктиране на пациента за предпазване на засегнатата става, както и насоки към изграждане на подходящ начин на живот;
Редукция на теглото – без значение дали се постига с диета и физически упражнения, или чрез оперативна интервенция, има огромно значение не само за облекчаване на болката в ставата, но и за забавяне на дегенеративните процеси в нея;
Физически упражнения – прилагат се упражнения за укрепване на мускулатурата, както и упражнения за разтягане, които увеличават обема на движения в ставата;
Физикална терапия – някои пациенти се повлияват добре от локално прилагане на топлина и кремове с капсаицин. По-рядко се постига облекчаване на болката чрез приложение на лед. Плуването и комплексните аеробни упражнения също са с добър ефект при остеоартрит;
Артропластика – представлява оперативна интервенция, при която засегнатата става се премахва и се замества от изкуствена протеза. Счита се, че жизнеспособността на изкуствените стави е около 8 до 15 години.;
Остеоартрит – Профилактика
Профилактиката на остеоартрит включва промяна в начина на живот – поддържане на здравословно телесно тегло, извършване на редовна физическа дейност, предпазване на ставите от травми. Наднорменото тегло силно натоварва големите стави – коленни, тазобедрени, а също и ставите на ходилото. Изчислено е, че всеки половин килограм допълнително тегло, добавя 1.8 кг. тежест за коленните стави. Ето защо е толкова важно теглото да се поддържа в оптимални граници и да не се допуска затлъстяване. Леките до умерени физически упражнения поддържат мускулите силни и намаляват ставната болка и скованост. Известно е, че травмите на ставите увеличават риска от развитие на остеоартрит. Предпазването им включва носене на специална спортна екипировка при практикуване на спортове, носене на поддържащи средства като наколенки и др.
За профилактиката на остеоартрит, както и при наличие на изявена симптоматика, широко приложение намират хранителните добавки на базата на хондроитин сулфат и глюкозамин. Счита се, че те могат да забавят или да предотвратят дегенерацията на хрущяла, както и да облекчат болката. За разлика от лекарствата, които се използват масово в лечението на остеоартрит, глюкозаминът и хондроитинът нямат съществени странични ефекти и могат да се прилагат продължително време.
