Притчите

Притчите

В едно село живеела стара вдовица, от зла по-зла, фанатичка и лицемерка, каквато светът не познавал. А в двора и растяла дива круша, чиито плодове били толкова дребни, твърди и стипчиви, че ставали само за храна на свинете.

Веднъж, по време на пости, отишла да се изповяда. Пуснала монетка в кутията за пожертвования и пристъпила към покаяние. Така се каяла, че за цялото село се изповядала - кой с кого се среща, кой е откраднал кокошка, кой с кого се сбил, кой се напил и кой я погледнал накриво. Докато не повдигнала и костите на умрелите даже, не дала на свещеника да си отвори устата.

- Добре, дъще, - казал той накрая - а самата ти как се спасяваш от греха?

- Аз съм много прилежна, отче, даже постът ми не е обикновен, а с божествени притчи!

- Как така? - не успял да разбере свещеникът.

- Ами така: като седна да обядвам, първо изяждам една чиния супа в името на единния Бог; после две дребни рибки в памет на двойствената природа на Исус...
Прочети цялата публикация

Коментари

Tози сайт използва "Бисквитки". Научи повече Приемам

Моля, запознайте се с нашите Общи условия и Политика за поверителност