Вечерта, в която идиотите празнуваха
Вечерта, в която идиотите празнуваха
|
|
|
|
|
|
Беше все същата бутилка, която преди минути се разби в стената, осейвайки стаята с безброй стъклени парченца. Едно, дори попадна в ухото ми. Ясно си припомних усещането. Неволно опипах ухото си. Там нямаше нищо необичайно, а и нямаше как да има, защото бутилката бе абсолютно цяла, даже почти пълна. Искаше ми се още веднъж да я засиля към стената, но ми се стори прекалено.
Прочети целия материал

Влез с твоя профил за да коментираш. Влез в Svejo или