Писмо до Америка | Усмивка - Щастието като път!

Jadie

Гласували

7 коментара

преди 7 месеца

249

Сине, пета година си в странство. Пет години, откакто не съм те виждала! А ми се струват цяла вечност… Замина щастлив. Вярваше, че ще успееш да постигнеш мечтите си. И ние ти стискахме палци – и аз, и баща ти – толкова силно, че още имаме синини по ръцете. Никой не се е заблуждавал, че ще ти бъде лесно. Сам. Далече. Без семейство. Без приятели. Без любима жена до теб… В началото се възторгваше от новата земя – небостъргачите, технологиите, изобилието. След време престанаха да ти правят такова впечатление. Все по-често се прокрадваше носталгията в писмата ти – желанието отново да видиш Витоша през прозореца си, да се изкъпеш в морето, да вдъхнеш аромата на горски теменужки, разпилени в двора ни. Но нали и там има планини, море, цветя? Вълните не се ли разбиват по един и същ начин на брега? Как ухаят техните цветя? Ами останалите чудеса на природата, както сам ги нарече? Щеше ли да опознаеш всичко това, ако беше останал тук? Не съжалявай за нищо! Бъди силен, за да можеш да вървиш напр...
Прочети целия материал

Още по темата: литература