Имам я, но не съм я чел… | Blogatstvo.com

Ecobiznet

Гласували

1 коментар

преди 7 месеца

На пръв поглед невинна реплика, взе, че ме сепна и ме разбълбука. Отвътре… Говорихме си с един приятел за една книга. И аз съвсем спонтанно заявих: “Имам я. Но още не съм я чел…” И после се умислих. Дадох си сметка колко още други книги имам. Купил съм. Притежавам… …без да съм ги прочел. Да ме пита човек защо съм ги купил тогава? Вещомания? Едва ли е само това… Но със сигурност да имаш една книга не е същото като да си я прочел. (Разбира се, да си я чел не означава непремено и че си я разбрал… но все пак е предпоставка). Не само книгите. И други вещи. Но и не само вещите… Имам жена. Дете. Родители. Роднини. Приятели. Колеги. Познати. Самото “имане” не означава, непременно че съм ги и “прочел”. Че съм се опитал да надникна в душите им. Да ги разбера… И се сетих за финалната сцена от един много любим филм - “Покаяние”. Там една прегърбена баба попита дали този път води към храма. И след като получи отрицателен отговор, учудено коментира: “Че за какво е този път - щом не води към храма...
Прочети целия материал

Още по темата: вещомания притежание чел книга път храм Под Ego-то ново сещане въпроси