Епопея на истинските забравени
Епопея на истинските забравени
|
|
|
|
|
|
Героите от стихосбирката на „големия консерватор” Иван Вазов, както го нарича авторът на книгата, не са забравени поне дотолкова, доколкото на повечето от тях са кръстени футболни отбори (може би без Паисий и още едно-две изключения). Друг е въпросът дали „споменът” за тях е изобщо някакъв спомен или е дотолкова изкривен от безкрайна експлоатация, че вече прилича на неправдоподобен фолклор и незабравимите наистина в определен смисъл са забравени. Но истинските забравени са други. Това са хора, на чиито имена рядко кръщават улици дори в крайните квартали и за които, ако попиташ средностатистическия столичанин на излизане от „Стройко”, „Произведено в България” или друго някое културно събитие в Двореца на културата, ще ти каже, че не ги е чувал. Кой, Марко Балабанов ли? Константин чий? Стоилов?… Ще вдигне рамене и ще се запъти подозрително клатейки глава към своя автомобил, качен на тротоара, за да не се п...
Прочети целия материал

Влез с твоя профил за да коментираш. Влез в Svejo или