шменти капели: Гласовете Ви, чувам!
шменти капели: Гласовете Ви, чувам!
|
|
|
|
|
|
Живеем в свят с много материални стремежи и някак си, духовното отстъпи назад! Намърдали сме се в удобните си домове, но сме ги превърнали в непревзимаеми крепости! Общуваме чрез компютъра вместо, около масата! Заместихме книгите с телевизия, сякаш сме се разболели от национална дислексия! Обикаляме магазините като луди, за да се сдобием с най-хубавите вещи, даже му измислихме термин „шопинг терапия”! Намираме всичко това за нормално., пък може и да е нормално., знам ли., обърках се! Аз съм вече полусирак. Няма нищо трагично в това, въртя се по спиралата на живота си и чакам.! Това е толкова естествено, колкото и съзиданието ми. А пък и в края на краищата може би точно тогава, ще получа и отговори на много въпроси. Думата обаче не е затова. Днес, когато препрочитах някой от разказите си, отново си спомних за дядо ми и си дадох сметка, всъщност колко силно е било влиянието му върху мен и как продължава да ме направлява. Не го знаех ! Явно все още малко се ...
Прочети целия материал

Влез с твоя профил за да коментираш. Влез в Svejo или