Природата на Аз: Събуди се!

anel

Гласували

0 коментара

преди 6 месеца

Човек В земята гледам и те виждам най-самотен. Шедьовърът на Майката Природа. Без автор. Без баща. В небето гледам, търся скрито обяснение на живота, чакам някой с думи да те нарече, свое да те назове, истина да ти даде. Колко сила носиш в крехкото си тяло на човешка вечност - да се раждаш и умираш все за първи път, все със равен дъх, все прибран във земна плът. И времето във бурни урагани всеки път наново да те дави. Кажи ми откъде извират жизнените сили - воля, разум, дух? Дете на физика, човешка плът и кръв - кой родител през светлинните години храни те с рождената ти връв? Кой те въоръжи със остра мисъл - за чия война? Да води те по тесните пътеки, браздящи тайнствена небесна глъбина, отключена в на Господа дланта? Не си ли дело на всемирния творец, оставил те със празна и бездънна памет - да събираш мъдрост, да му носиш земния прашец от всеки цвят на радост, всеки жест раздаден? Рисуваш с мисли само, с чувства. и емоция Движ...
Прочети целия материал

Още по темата: лично творчество литература Природата и аз Росица Михайлова поезия пробуждане себеразбиране осъзнаване на АЗ-а