Литература shljko.blogspot.com
шменти капели: Со кротце, со благо, со малко кютек.
шменти капели: Со кротце, со благо, со малко кютек.
Shljko
|
Гласували
|
36
коментара
|
преди 6 месеца
|
306
|
По разкази на дядо ми, за истински хора и събития! Беше, късна зима. Стрехите на къщите се огъваха под тежестта на насипалият се през нощта сняг, който застрашително се беше надвесил от ръба им, сякаш да се изсипе, като лавина.От комините се извиваше дебел, като къделя дим, който даваше да се разбере, че печките и камините, бяха добре разпалени и създаваха на човек усещане, че е топло и уютно, даже и като стоеше отвън на пъртината. Слънцето грееше, ама вятъра издухваше топлината му, още преди да се е докоснала до земята, а врабчетата накацали по дърветата, се бяха издули като глухарчета и се натискаха едно в друго за да се стоплят. Старият орех, в двора на Самсарови, беше огънал яките си клони от тежестта на падналият сняг и от далече можеше да го объркаш с беловлас старец. Под него Кольо Самсара, впрягаше старият кон, а челядта му изнасяше от къщи големи бухчи и ги трупаше върху каруцата. Беше време да тръгват, защото до Казанлък имаше 30 километра. До вечерта трябв...
Прочети целия материал
Влез с твоя профил за да коментираш. Влез в Svejo или