Нова година. Дойдох си у дома
|
|
|
|
|
|
У дома е най-хубаво... Идвам си. Вали сняг. Сякаш съм още малко момче. Шейната е зад вратата, поглежда ме хитро. Отвън долитат гласовете на приятели – топли и близки. С тях съм силен. Завръщам се. Самолетът се приземи. В Лондон беше влажно и шумно. Не ме изпращаше никой. Хийтроу беше препълнено (70 милиона пасажери на година), но бях сам. София ме посреща бяла и ... чиста. Отсреща е Витоша, потънала в прегръдката на зимна мъгла. Жълти таксита са подредени като копчета пред аерогарата. Засмени лица на посрещачи и топли сълзи. Спомен ме връща далече, там, където пушек играе над комините, а зад оградите се чува приглушена празнична глъч. Събират се семействата. Точи се вино, питка ухае в печката „Металургъ”, мъжете цепят дърва, децата воюват зад снежни крепости, а снежният човек наблюдава отстрани – мъдър и вечен. Идва Нова година... Всяко завръщане е паметно. Изброяваш наум преживяното. Преброяваш среброто в косите и бръчките...
Прочети целия материал

Влез с твоя профил за да коментираш. Влез в Svejo или