Поклонение пред вярата
|
|
|
|
|
|
Пътуването, за което ще разкажа се случи в далечната 2008 г., беше пътуване за поклонение пред Великата Рилска обител и мощите на българския светец – патрон на манастира. Макар че беше лято, разбира се, валеше, а облаците над нас ту заплашително се надвесваха, ту весело се разлитаха по небето. Лято, палаво и безгрижно, не можеш да го разбереш кога се смее и кога се сърди. Поклонническите пътувания в миналото били свързани с определен празник, датата на нашето е произволно избрана, а и разбира се, днешният човек едва ли е склонен да се отдаде на вярата си така, както човекът на средновековието. /Ставала съм свидетел на неистово религиозно усърдие, на религиозен екстаз в Букурещ и Киев, но не в България/. Съвременният българин е по-скоро турист или поне така изглежда отстрани. Поклонението пред българските светини той извършва по-скоро от почит към националните ценности, отколкото от православно усърдие. И дори да си е поставил за цел да отиде да се помоли на чудните мощи или да ...
Прочети целия материал

Влез с твоя профил за да коментираш. Влез в Svejo или