С по-койствие...
Ecobiznet
|
Гласували
|
5
коментара
|
преди 4 месеца
|
246
|
От известно време ме е обзело някакво учудващо спокойствие. Учудващо, тъй като рядко съм спокоен. Направо не съм свикнал… (Но сега ми харесва. Честна дума.) На моменти това спокойствие дори е изнервящо. Изнервящото е, че не се нервирам – както преди. Но… както вече казах… дори това не може да ме нервира. Истински… Това ново състояние малко ме стряска, но хората около мен са още по-стреснати. Свикнали са да ме виждат винаги да препускам – яхнал някоя нова идея, някое ново увлечение или просто яхнал метлата. А сега просто си разхождам коня. Бавно, без бързане за никъде… като на разходка… все едно имам цялото време на света. Усещам как някои хора направо вече не издържат – новото ми състояние. И всеки момент ще избухнат. Като селски кенеф, в който е хвърлена ръчна граната… Това тяхно напрежение само ме усмихва. Една блага усмивка – не ехидна. А бе, направо не мога да си позная и усмивката… Стигна се дотам, че тайно си огледах гръбчето в огледалото. Успокоих се – не ми никнат крилца! А ...
Прочети целия материал
Влез с твоя профил за да коментираш. Влез в Svejo или