България, кризата 1996-1997: моите спомени | kadebg
България, кризата 1996-1997: моите спомени | kadebg
|
|
|
|
|
|
1996-1997. Един следобед висях сума ти време в магазина (тогава му викахме “супера”, супера на болницата) – голям, празен, с лампи и витрини от комунизма. Била съм на 11-12 години. Имаше опашка за хляб, но опашката не се движеше. Зашото имаше купони – всички имаха купони – ама нямаше хляб. Не бяха го докарали. И чакахме. Явно всички сме чакали за хляб, защото ако беше за нещо друго, опашката щеше поне малко да се движи. То пък какво ли друго имаше в магазина, а и кой ли би си дал парите… Пари, които тогава просто се топяха в ръката като сняг. Уж ти е пълна шепата, а като стигнеш то касата – всичко се стопило.
Прочети целия материал

Влез с твоя профил за да коментираш. Влез в Svejo или