Един тъжен спомен от Венеция
|
|
|
|
|
|
Имах една отдавнашна мечта, една детска, юношеска, младоженческа, пенсионерска мечта - Венеция. За какво всъщност съм мечтала? Какво съм искала да видя? Защо съм искала толкова много да го видя? Сега след като вече бях там нямам отговори на нито един от тези въпроси. Мечтата отстъпи място на един вулкан от впечатления не толкова за очите, не толкова от материалното, от които остана едно странно чувство като че ли някой на фона сивата лагуна, под сянката на Двореца на дожите ми маха тайно за сбогом.
Прочети целия материал

Влез с твоя профил за да коментираш. Влез в Svejo или