Дъждовният есенен парк на света

maman9

Гласували

4 коментара

преди 4 месеца

253

Любимата ми книга на Владимир Набоков се казва „Други брегове”. Тя в никакъв случай не е сред романите му, за които се говори много („Лолита”, „Пнин”, „Покана за екзекуция”), нито е сред текстовете му, които възпаляват съзнанието с тежестта на неразрешен лабиринт („Защитата Лужин”, „Отчаяние”), а е сред опитите на този странен писател да улови в думи меланхолията по детството. „Други брегове” е много интересен и ексцентричен опит по преоткриването на завинаги загубения рай, годините на невинност, родината, която е изчезнала безвъзвратно в политическата мътилка на историята. Набоков е изключително коварен писател, защото по никакъв начин не сключва с читателя споразумение за достоверност. Точно обратното – от самото начало той не крие полета на въображението си, на асоциативното мислене, защото въображението е единственият начин да се преклониш истински пред красотата на богинята на паметта Мнемозина. И така се стига до един роман, в който мъката по родината и меланхолията п...
Прочети целия материал

Още по темата: изкуство картини Леонид Афремов набоков Алексей Бутирски есенен парк