За котките и хоратa
|
|
|
|
|
|
То ме поглеждаше с досада, хващаше края на одеалото и се завиваше презглава. Тичах към мозъка, за да убедя и него. Давах успокоителни на цинизма и се надявах да припадне някъде дълбоко в съзнанието ми. Лъсках чувствата до блясък, а после ги полирах з
Прочети целия материал

Влез с твоя профил за да коментираш. Влез в Svejo или