Маршрутни размисли
|
|
|
|
|
|
„Добро утро, пиянице" - зове Нада Топджагич, будейки ме в 07:05 сутринта като апотеоз на поредната ми постапокалиптична, изпълнена с мирис на спарен въздух и цигари, разбити илюзии и пропилени възможности, вечер. Още една загубена вечер, белязана от безсмислените брътвежи на едни загубени души, вярващи, че утрото (или по-точно следващото питие) ще им донесе чаканото цял живот просветление, така както гордо изправеният житен клас чака безмилостно спускащия се сърп.
Прочети целия материал

Влез с твоя профил за да коментираш. Влез в Svejo или