“Само едно ще кажа, което е антиегоистично, но е изключително практично. Оставането на работа, при зададен некоректен ребус за разрешаване, не води до никъде другаде, освен до смъкване на ценза. Това има две страни. 1. Личната - специалистът със смъкнат ценз отива сигурно и бавно към минимална пенсия. (всички ще кажат, че ще си намери допълнителна работа. Да. И тогава къде отива целта да се запази любимата работа и да има пълноценност в нея. Целта изчезва в самоизмамата, че сме задържали позицията. Финалът е смъкнат ценз и съобразяване с управленческа конюнктура. Който не е кариерист, остава само с едно накърнено и непоправимо достойнство.) 2. Обществената - Всеки от нас, който се подчини на конюнктурата и играе ва банк с властовите позиции, той попада в клопката на смъкнатия ценз и така отваря пътека за всеки след него, да бъде потъпкан по същия начин. А властовата позиция по най-простия принцип на успеваемостта ще продължи да се заема от роднини и така до безкрай. Първо казах Всеки от нас. Трудно е човек да е изтощен от безсъние, но да мисли за собственото си далечно бъдеще. А още по-трудно и дори (изглежда) безсмислено в такъв миг, да мисли и за бъдещето на хората около себе си и обществото. Но действителността е такава, че смъкнатият ценз остава и властовата позиция не само остава, а именно тогава ликува, без да се обади дори, за да не можеш да я разпознаеш. Тя ликува поредната си дребна печалба. Няма никакъв друг мотив в такова действие. Не се лъжИ, че някой те наказва. Единственият чисто прагматичен мотив е да ти смъкнат ценза по административен път вътре в счетоводството на организацията и някой или двама или трима да приберат неотчетената разлика между договора и "наказанието". Това е. ”

Виж всички коментари по публикацията