1. Робството.

    статия от nyamamideya.blogspot.com популярно от 7 месеца в Хумор

    Робството.

    Понякога имам чувството ,че времето е спряло. Сверяваме си часовниците и сменяме листата на календара в някакъв наш сън. Не знам откога е в това състояние, но най-вероятно е така. Иначе защо неща, които са казани или написани преди много години споре
    Прочети целия материал

    коментара 37 коментара 492 прегледа ,  добавил krist

    етикети блогове блог размисли нещата от Живота мисли Интересно разказано общество България


Избрано от Fanopic - Infotainment Topics

фен тема: Български ретро песни

Върнете се към младостта и "подишайте чист въздух"...



Коментари
  1. Тестът от първия коментар на свежарче е текст от законите в някои от щатите на САЩ. САЩ нямат конституция. Тяхното обществено управление се базира върху Декларация за независимост. Може тази моя педантичност към думите да ви се стори излишна, но има съществена разлика между декларация за независимост и концепция за държавна консолидация, каквото представлява конституцията на една държава. Декларацията за независимост не поддържа морални критерии, с които обществото е заверило своята история и култура. Декларацията за независимост има отношение единствено към свободата, но трябва да се има предвид, че независимостта е обратната страна на свободата и тя не отговаря на пактове за ненападение или ненарушаване на човешките права на другите. С огромното си влияние върху световния ред, САЩ не са в състояние да осъзнаят своята примитивност по отношение на историята на човечеството и се държат неадекватно. Давайки тон в света с идеала си за комерсия и непременно щастие (наблягам на непременно), те протектират световно състезание по независимост и хората по света живеят с нагласата, че всеки трябва да се бори срещу всеки, за да извоюва собствената си независимост. В огромния процент от случаите, хората воюват точно с този, от когото не зависят. Тъкмо в тази сфера на превратно разбиране на понятието Свобода, като припокриване с понятието Независимост се оформя отношението на робството и парадоксът на справедливия госнодар. Господар, който говори за свободата на човечеството, но домът му се поддържа от цял екип роби, които са му много благодарни, защото той се грижи за тях прекрасно. Робът и господарят са еднородови понятия. Независимо, че не всяко робство е доброволно, а дори тъкмо обратното. Попадал съм в ситуации, в които съм бил подканян и подтикван да приема статута на роб. Спомням си, че всяка сутрин вместо молитва при събуждане си повтарях само едно кратко изречение: Бъди готов да умреш. Не знам какво друго мога да кажа.

  2. Най-после успях да го прочета.Мисля си, че проблемът, който описваш - фактът на робството, въпреки забраните и конвенциите, се корени в утвърждаване на идеята за несправедливостта на робството като норма, съответни закони, а не в неприемливостта на робството като нрав.Защото да си роб, както и да си господар, е точно това - нрав, начин на живот, закрепен по силата на образците/авторитетите и навиците. Една латинска сентенция пита: "Какво са законите без нрави?" Реторичен е този въпрос и подсказва, че законността има смисъл и ефект тогава, когато се е превърнала в нрав. Т.е. когато повечето хора споделят начин на живот,в който силата е на страната на правото, а не обратно - правото на силата. Защото, както е известно, по-силният побеждава и това се нарича политика. Когато хората са неспособни да дадат сила на правото, те дават право на силата.Оттук струва ми се, тръгва и разминаването по отношението на робството между неговото отхвърляне като зло и практикуване като нрав.

  3. робство е и сегашния живот и условията на работа и заплащане на 70% от Българите!

  4. По неофициални данни, в Китай, а и не само, съществуват роби, точно по такв начин, по какъвто е било някога- с номера, а не с имена, живеят в паранги, всичко около "личния" им живот е контролирано и т.н. Останалата част от китайския народ, а и не само, живеят уж като свободни, работят, консумират, но в крайна сметка пак не могат сами да управляват живота си. Като помисля още малко и стигам до извода, че тука си коментираме все роби, собственикът ни ни дава усещане на свободни, оставя ни да си изливаме гнева- нещо като куклите в големите фирми в Япония, направени по подобие на директора там, които служат за боксови круши. Лошотое, че тези, които прекалено често влизали в онези стаички,кдето държат куклите, били привиквани и уволнявани... Смятам, че това, което наистина ни прави свободни е не страхът ни непременно да живеем(живот ли бе....), а безстрашието ни да умрем. За това се иска смелост и мдрост. Нещо на което повечето Религии не ни учат. Учат ни предимно на смирение и покорство.

  5. Робството нито е задължително, нито пък е задължително НЕробството. Ние, спорим помежду си, за да установим колко хора от нас искат да живеят в неробство и колко избират робството в една или друга форма, за да не дават нищо от себе си на общия живот, а само да прибират консумативи на разни видове блага. Това е, което правим днес и в тези дни, когато ние се преброяваме чрез вота си. Всъщност една синя идея обединява хората, които са наясно, що е то общество и осъзнават че животът на един човек се състои от игра, образование, революция, мъдрост, отговорност, алчност на младини и всеотдайност и саможертвеност в пълноценния период. Ние знаем, че човечеството е дошло чрез порастване до този вид, тази обществена структура и ние знаем, че не сме роби и че да не живеем робски е много съществената идея на съвременния свят, защото неробствотго е чисто и просто, преди всичко развитие, просперитет, коректура и олицетворение на живота с доказана продуктивност. Ние се опитваме да се потърсим

  6. и да се открием взаимно, за да покажем че сме достатъчно много, за да подкараме българия като една държавна машина най-сетне в руслото на неробството и продуктивния свят. Това правим. Но ние не живеем сами в нашата държава. Тук живеят масивно количество роби. Те вече имат исторически сведения и вече сами избират собствената си зависимост по модел и вид. Най-""хитрите"" избират колониялната имперска зависимост на структурата със здрава авторитарна ръка ГЕРБ. Това е фараонска власт, където робите са горди с господарите и и им се радват, защото господарите им са структурирани в изрядна система, всеки пази ревностно ареала на своите властови отговорности и така раздава само справедливост, а строгостта на самите господари, стига до съзаклятническото наказване на самите тях помежду им. Дори без робите да се налага да ги критикуват. Стройна робска система с историческа давност от 2-рата египетска династия. Горди роби на справедливата робска държава. Не толкова ""хитрите"" се ориентират

  7. Бойко,следя коментара ти с интерес... (thumb up)

  8. към феодалното робство с наследство от маджурските кланово-династични царства. Отново на първо място е справедливостта. Но поради непирамидалната, а онгълова йерархия, тази система се отличава с поврътливосдт и "демократични" възприемания на полезните комерсиално за системата новости. Робите в тази система напълно разчитат на своите старейшини (управителен съвет) БСП, за абсолютно всичко и създавайки самостоятелно структури в обществото, те застават на различни тръби на хранилката и не понасят някой да критикува авторитета им, защото това е пряка заплаха за притока на питание към тях. Те се ръководят от директиви и затова са безпрекословно вярващи в справедливостта, с тази разлика от предните, че строгостта я ползват единствено, когато нямат абсолютно никакъв авторитет. това е тяхната мимикрична отсянка. НДСВ не отговарят на робска структура. Там аристократизмът се слива с демократичните принципи, като са обременени единствено от величественост, но са податливи на влияния и промени

  9. АТАКА. Личната робия, възприета на ниво подсъзнание, дълбоко в подкорието на мозъка, с трепетен фанатизъм и убеденост в правотата. Фасшиото (снопът пръчки около бойната брадвичка) около Фашизирания символ ВОЛЕН (не неволен, фриволен, свободен, освободен, независим, а волен, като крило на все още неопитомен ястреб) Сидеров. Робите, които по нищо не личи да са роби, НО безпрекословно вярват в думите на своя вожд, без да ги обсъждат и критикуват. Те само ги разнасят, като предани куриери на КОЕ? ами как на кое, все на едно и също - СПРАВЕДЛИВОСТТА, уважаеми събългари. Справедливостта е в основата на КОЕ? да видим дали някой ще разбере кое определя справедливостта като общ принцип??? ...РОБСТВОТО!!! Колко странно, че висшият принцип на "свободата", справедливостта е определящ за разпознаването на робството??? Да, но Свободата, уважаеми хора не е Независимост. Никога не бива да бъдат разбърквани, обърквани, бъркани, смесвани тези две съществено различими понятия. Робството е продукт на с

  10. на стремежа към справедливост и поражда желанието Независимост - Бойко Борисов, БСП, Ахмед Доган, Волен Сидеров, Лидер и Новото време, Зелените, Всички сегашни патриотични партии, Националистите на Боян Рассате. Неробството е продукт на стремежа към усъвършенстване и поражда състоянието Свобода. Синята коалиция, НДСВ и никой друг тук, днес. (с едно много важно изключение - Александър Томов). Такива са правилата на живота, такива са космическите зависимости, които човечеството превръща в закони на физиката, математиката, цялото природознание, но и на обществото и цялото обществознание. Моля, автора, да ме прецени спрямо собствената си цел на този материал и ако наистина съм абстрактен спрямо целта му, аз ще помоля за снизхождение към моята словесна плява, която въпреки многостта не е чак толкова празна от съдържание. И би могла да се възприеме поне като една средноинтелигентна закачка за мисълта на всеки, който умее да се забавлява с мислене. Вярвам, че това са всички.

  11. Предвид конкретиката на материала, според мен, става дума за робството като социален феномен и политическа практика,а не според моралните му контексти.Така погледнато,робството е продукт на онези отношения на господство и подчинение, при които подчинението е насилствено, принудително,недоброволно, защото може да е и доброволно, както при Обществения договор.Свободата зависи от възможността и способността за избор.Така погледнато, роб е лишеният от избор не по негова воля.Свободен е, който може да избира. Затова робството се дефинира като несправедливост, защото представлява насилие над волеизявата, нейно потискане, а насилието е зло. Това налага гарантирането на свободата във вид на човешки права, за да се противостои на робството като несправедливо, когато се практикува като насилие.Затова и първото модерно определение на свободата е, че тя е правото на всеки да разполага със своето тяло, душа и имуществество. Да,може да си свободен, без да си автономен, но не и обратното.

  12. През цялото време не можеш да избегнеш контекста на независимостта. Свободата е лична, тя не предсавлява предмет на уговорки. Никъде другаде не лежи лишението от право на избор (прекалено условно е това определение, правото не е право, защото ако е обект на право, не представлява свобода, а слободия. просто объркваш свободата с независимостта. Няма кой да ти дава Свобода. Това е само твоя отговорност) освен в съзнанието на самия лишен. Има ли дума Лишение, значи има жертва. Има ли жертва, там за никаква свобода не можем да говорим. Няма кой да те учи на свобода. Тя не се изучава, а се придобиви чрез учение, не Обучение, а учене. Естествено, че на когото не му се учи, т.е. не му се полага труд, той няма как да стигне до свободата, защото тя се появява на определен етап на интелектуално развитие, където приключва индивида и започва личността. Свободата не може да се гарантира. Гарантират се условията, при които е възможно възникването на свобода, без ограничетния за нейното възникване. Това не е същото, като да се гарантира свобода. Гарантира ти се, че през територията на България можеш да преминеш транзит жив, ако се движиш от Кулата до Гюешево по главен път А122 (примерно). Това не означава, че ти нямаш за цел непременно да се обърнеш от платното в прохода Витиня и да изживееш величието на самоубиството с автомобил от падане от много високо. Ти може да се объркаш, че именно този произволен акт е признак на свободата ти, но фактически гаранциите не са за това, а за свободата да преминеш жив оттам, което е действителната свобода, защото и след това имаш право на избор.

  13. Напълно е излишно да говорим за върховния аспект на свободата, изразен в правата на детето, а убеден съм скоро и права на ембриона, което е хипер демокрация, когато не сме оправили още понятията за свобода и независимост. Ембрионът ДА, може да има права, но няма шанс ембрионът да защити правата си, тъй като той не разполага със свобода. ТОЙ Е НЕсвободен и поради правните права, не е роб, въпреки че не е свободен. Но да си възрастен и да си роб, нямам как да стане без твоето лично участие, защото на база физиологическото ти развитие, ти притежаваш мининум процент воля в съзнанието си, а всекидневният ти живот ти носи знание, което задължително развива волята. Единственото, което може да потъпче твоята воля, си самият ти.

  14. Да говорим за свободата на ембриона, ни повече, ни по-малко, веднага започваме да говорим за привилегии на майка. А привилегиите са косвени, но не незначителни, а преки нарушители на правата на другите, което е посегателство върху свободата и тъкмо там трябва да се очакват бурни реакции. Който, обратно, преодолява потъпкващата роля на привилегиите, като се сближава с фактора и взема привилегия и за себе си, той се нарежда в ксастата на робът-господар, защото прекрасно му е ясно, че той вече ощетява останалите. Всъщност, това е основният тип гражданска корупция, която в България е разпространена толкова мащабно, че хората дори се шегуват открито с перипетиите си в постигане на привилегии. Което е абсолютен акт на садомазохизъм, защото на всеки е ясно, че потъпква правата на другия и другият потъпква неговите, но двамата си говорят, все едно, че всеки от тях е робът на другия и то е точно така. Всеки е робът на другия, защото те се потъпкват взаимно. Това е основното робство в България. Охотно приетото робство на електората на БСП и разпространено сред много други хора, които се разболяват взаимно от препредаване на робството. Затова ГЕРБ сега ще ни връща към Развитото социалистическо общество - Всички смеСТЕ равни, а ние бдим над това.

  15. Не знам защо отпердаши към ембриона, но понеже си подхванал темата, ще кажа само, че ембрионът не е независим/автономен, сиреч самостоятелен, а зависи от тялото, организма на майката, което потвърждава отново вече казаното от мен- може да си свободен, без да си автономен, но не и обратно.Други примери биха били по-подходящи.Говоренето за "права" на ембриона е оправдано/между другото спорът има и своята медицинска страна-е ли ембрионът човешко същество, личност,за да се третира като такава и т.н./, доколкото е всъщност говорене за живота като ценност, респ. право.Струва ми се, че си далеч от лайтмотива на материала - въпросът за фактическото робство,защо то практически съществува и днес, въпреки конвенциите и хартите? Така аз разбрах посланието на текста, а не да се прави електорално профилиране на българското население предвид разни произволни визии за робство и свобода.

  16. Ако някой е разбрал последния ти коментар, особено: "Който, обратно, преодолява потъпкващата роля на привилегиите, като се сближава с фактора и взема привилегия и за себе си, той се нарежда в ксастата на робът-господар, защото прекрасно му е ясно, че той вече ощетява останалите.", ще съм му много признателна, ако ми поясни какво е разбрал, защото аз не мога да се справя с разибрането на "като се сближава с фактора" и "кастата на робът-господар". По-лесно ми изглежда проумяването на Хегеловата диалектика на господаря и роба, отколкото идеята за сближаване с "условие", щото, доколкото знам фактор означава условие, а за каста роб-господар не знам да е имало, както и въобще робите да фигурират някъде като каста, защото те обикновено се третират като нечовеци - предмети, вещи, собственост, поне в робовладелския тип общества.

  17. Вземи ми обяснявай сега за медицинските спорове, като ме виждаш че съм предостатъчно ориентиран, за да пресрещна дори бъдещите ти реплики, за които не си се сетила още преди. Това което казваш е доказателство, че като не познаваш понятието Свобода като значение, ти веднага тръгваш в посока към привилегията и в това няма нищо чудно, защото закономерността е точно тази. Свободата е равноправие, а Независимостта е привилегированост. Но продължавай да говориш. Виждам, че докато пишеш и разсъждаваш как да се изкажеш, а и колкото повече време минава, толкова доближаваш същността. Както казват: баааааааааааааааааааавно, но сгрно.

  18. Не държа да си напълно наясно с това, което се опитваш да кажеш. Преводът на думата Фактор е Условие. Но значението на думата фактор не изключва Персонализация на условието. Напротив дори, в СССР и България на БКП, думата фактор имаше конкретно значение на Човекофактор, поради сложната система на издаване на множество разрешителни. Тази система днес не само не е рудиментирала, ами е мутирала в гигантски форми. От криво разбрана педантичност, да не вземеш да пропуснеш предмета на разговора?

  19. Според мен, предметът на разговора ти си го пропуснал, не аз. За себе си мога да твърдя, че съм напълно наясно с това, което казвам и което не е "опит", а резултат от знание и разбиране.Не смятам, че ако това знание и разбиране не съвпадат с твоето, от това необходимо следва да се приеме, че нямам понятие за свобода.Това, което засега установявам от твоите коментари е, че правиш някакви произволни препратки на свободата ту към независимостта, ту към правото/равноправието. Аз посочих вече същностното за свободата от морално гледище- да си свободен, значи да избираш според това, кое смяташ за добро и зло,тъждествено е на волеизява. Политическото ни отвежда към независимостта, която по отношение на личности и общности се нарича автономия, а с оглед на обществената организация като съвкупност от институции се нарича суверенитет. В социален план свободата е свързана с т.нар. еманципация, чиито първи етап е секуларизацията и т.н., излизам, по-късно може да продължим обсъждането.

  20. Boiko, vse tursish pod vola tele i za vsichko uprekvash edna naciya, koyato nyama obshto s opisanoto v materiala robstvo.

  21. Понятие без опит, ако има такова нещо, нека го изясним, че на мен това пък ми е непонятно как става. Не е казано, че непременно трябва да си държиш пръста на свещ, докато ти изгори, за да разбереш, какво е парене, но не знам ка четенето и разбирането за парене, може да ти даде понятие за него. Понятие от старославянски - Разбиране. Но не глагола Разбирам, а съществителното. Съществителното на разбирането е с такава специфика, че задължително става след действието, описано чрез глагола. Волеизява кое е? Да крещиш, аз съм невинен, защото така се чувстваш в този миг? Това свобода ли е? Теоретизиранията ги остави за преподаване в утниверситета. За да имаш понятие, едно от задължителните условия е да имаш опит. А имаш ли понятие, то вече нищо не ти пречи морално, да упражниш волеизявата си теоретизираш. Само в този случай теоретизирането ти ще води до теория, а теорията ти ще има действителен смисъл. Съжалявам да ги говорим тия неща, в първите години на 21-век, когато съвременната философия от кпрая на 20-ти, вече напълно изчерпателно описа свойствата на понятийността и нейните ммноголики разновидности. Нямаш усет за Свободата. Дори в момента не си поне независима. Говориш сковано и не от свое име. Нямаш волеизява, ами само изява.

  22. мвангелова, не разбрах за коя нация ми говориш. Ако става дума за американската, нека отбележа, че посредством доктрината Труман тя ръководи света вече над 60 години, а посредством Буш успя да превърне света в отвратителна клоака, която сега трябва да стане на нещо подходящо за живеене. Ерата на робовладелството се възроди именно през Америка и тъкмо през мандатите на Буш баща и после син. Това е ролята, която САЩ изигра в живота на човечеството през тези години. Само не ми казвай, че България някога е познавала този политико-обществен строй. Дори понятието на България за роб от турското робство не представлява точна конкретика, защото България няма робовладелски корен. България е държава на кръговата демократична управленческа система. Където робството няма как да бъде осъзнато като действие.

  23. Казах какво е волеизява, свободата не е усет,а модус вивенди, не знаеш и какво е теория, а даже си седнал да ми претендираш за понятийността на съвременната философия, доста се надценяваш за сметка на другите. Знаеш, няма да ти стана "фен", няма шанс.Всичко добро.

  24. Сега сигурно всички трябва да разгръщат речници и да гадаят що е то модус вивенди. Много ми е лошо, че не зная какво е теория и никак не умея да изказвам теоретични постановки. Не съм седнал, пиша прав като модус вивенди, който теоретизира, без да има понятие от теория. Това ме кара да се подценявам, защото обикновено пиша седнал и съм по нисък отколкото в момента. Ако има начин да говорим за робството, без да си ставаме фенове, вероятно поне на някой ще му е полезно. а иначе е безполезно за всички.

  25. Ти досега говориш всякакви други неща, но не и за робството.Лашкакш между разни "понятия", постоянните опити да ме определяш и крайно неуспешните да ме иронизираш. Дали разгръщат речници всички, не знам, но съм сигурна, че написаното тук от мен е станало в пъти по-ясно за всички, отколкото написаното от теб.Ако някому/освен теб/ се е случило обратното, нека да каже.Нямам против да говорим по Темата, досега не се получи поради вкарването на твърде много разкази в разказа, което е също толкова безполезно, колкото и въпросното фенството.Иначе относно теорията, за втори път забелязвам, че ти убягва същностното, а сега взе, че дори я противопостави на опита,като типичен лаик, който не знае, че всъщност теорията е също вид опит.

  26. Добре, по повод робството, във връзка със свободата имаш ли мнение или ще разглеждаме робството като независима функция?

  27. Всъщност не ми се обсъжда, може би някой друг път.

  28. точно ми стана интересно :) :D

  29. (thumb up)


Добави коментар