Волейболната националка Христина Русева-Паяка разказа пред „7 дни спорт“ как преминава животът й в Баку (Азер). Чаровната централна блокировачка на Рабита Баку, която от Италия се отправи към Азербайджан, говори за мъже, пазаруване и развлечения. Гаджето на баскетболния национал Александър Янев разкри къде ще прекара празниците и сподели какъв подарък би си направила.
– Прекарахте известно време в Италия, сега сте в Азербайджан. Каква разлика усещате между двете страни?
– Животът в Италия е спокоен и подреден в сравнение с Азербайджан. Тук всички бързат за някъде и те оглеждат страшно много, най-вече защото азерите са дребен народ и видят ли високо момиче, каквото съм аз, веднага те спират, заговарят те, разпитват те и винаги са готови да ти помогнат за всичко. Тук жените са много уважавани и това прави голямо впечатление. В началото само не можех да свикна с голямата разлика в ръста, но сега вече ми е забавно и ми харесва, че винаги има с кого да си говориш.
– А как ви възприемаха в Италия?
– В Италия живеех в малко градче и всички знаеха коя съм, разпознаваха ме. Хората много ни се възхищаваха, като ни срещнат по улицата, и искаха да се докоснат до нас. Мен лично италианците ме приеха много бързо като част от тях и веднага бях обградена от внимание. Тук, в Баку, пък са събрани всички отбори и хората по улиците започват да те оглеждат и да отгатват от кой отбор си. Иначе залите се пълнят винаги, тъй като женският волейбол е много популярен тук.
– След като постоянно ви спират случайни минувачи, не може да нямате някое интересно преживяване. Разкажете ни някоя забавна случка?
– Тук всеки ни гледа, ръчкат ни, като се разминаваме дори коли спират, за да ме видят. В отбора имаме едно чернокожо момиче и докато с нея чакахме да ни вземе автобусът, до нас спря едно „Мазерати“. Шофьорът започна да ни говори на азерски и аз като по-отворена му отговорих на руски, че нищо не разбирам. В следващия момент обаче той започна да говори на руски и каза, че може да ни закара където поискаме. Тогава аз отново му отговорих, но на английски, че нищо не разбирам. Той пък взе, че започна да говори на английски и аз му казах на италиански, че само италиански говоря. Тогава той ми каза на английски: „Ей, момиче и италиански ще науча.“ А след това си тръгна.
– А как ви се струват мъжете в Азербайджан?
– (Смее се) Не знам как да отговоря на този въпрос по-меко, но са много грозни, със страшно много пари, златни зъби и шкембета. Копие на Реджеб Иведик, който е гледал филма, ще добие представа. Аз винаги много им се смея, като ги видя с ризките, обувките в черно и ходят тежко-тежко.
– А докато бяхте в Италия нямаше ли пък прекалено много хубави мъже?
– Българските мъже са си най-хубави и като темперамент, като визия, а и са си големи мъжкари. В Италия са прекалено галантни и нежни. Ние трябва да сме нежните все пак, не те. А и си имам Янев (баскетболния национал Александър Янев), той си ми е най-хубав.
– А как прекарвате свободното си време?
– Аз отново съм голяма късметлийка, защото пак има българки при мен. Много ни е хубаво. Най-често се събираме у Мария Филипова заедно с Доби Рабаджиева, Диана Ненова и Стойчо (брат на Рабаджиева – б.а.) и си готвим типично българска кухня. Често се разхождаме вечер из центъра, защото е много красиво. Така заедно се смеем и се забавляваме много и се чувстваме, все едно сме си в България.
– А кое е любимото ви място в Баку?
– Освен в центъра няма къде другаде да се разхождаме. Иначе веднъж отидохме в един ресторант на 25-ия етаж на хотел „Хилтън“. Много ме впечатли това място, защото целият ресторант се въртеше, виждаше се целият град и морето, беше много красиво. Също така ми направи впечатление, че всички сгради са нови и много осветени.
– А какво си хапвате там?
– Тук се яде предимно телешко и пилешко, а някои храни много напомнят на българските. Хлябът им е много вкусен и това е много лошо.
– Какво си купихте още с пристигането в града?
– Както винаги препарати за почистване и храна. Но преди няколко дни направих грешка, като влязох в близкия мол и едва домъкнах чантите с дрехи вкъщи. Само не знам как ще събера всички неща в багажа, защото едва ли това е последният шопинг.
– Все пак какво ви липсва там?
– Липсват ми всички близки хора и заради часовата разлика се чувам доста по-рядко със семейството и приятеля ми. Понякога се случва да не се чуем 2-3 дни и това много ми тежи. В началото се чувствах много отдалечена, но благодарение на Мими и другите българки свикнах бързо и сега ми е по-леко. Аз съм страшно емоционален и любвеобилен човек и винаги, когато замина някъде, много тежко преживявам първите седмици, но с времето успявам да свикна.
– Голямо предизвикателство ли беше за вас Азербайджан?
– Където и да отидеш, винаги има предизвикателство и винаги рискуваш. Никога не знаеш как ще бъде и как ще се чувстваш. Просто трябва да го приемеш и да си доволен от решението. Така се трупа опит и сам се преоткриваш.
– Как ще прекарате предстоящите празници?
– Още не знам дали ще успея да се прибера за Коледа , не знам дали ще ме пуснат. А на Нова година ще сме заедно с отбора и президента на тима. Така че няма как да се върна в България.
– Какво си пожелавате за Коледа?
– Пожелавам си аз и семейството ми да сме живи и здрави. Пожелавам си да съм много силна и да успея да се справя с всички трудности.
– Коледа без подаръци не е Коледа. Вие за какви подаръци си мечтаете и какъв подарък бихте си направили?
– Подаръците ще си ги получа най-вероятно, като се прибера. Аз много обичам изненадите, затова не искам да предполагам. Иначе аз бих си подарила още покупки в мола. Набелязала съм си още неща, само да имам време.
Мая Димитрова, 7 дни спорт
