Тези, които нямат градина, могат да се порадват на тези ефирни видения в синьо, но за кратко време, защото в домашни условия красивото цвете се отглежда изключително трудно. По магазините най-често се предлага китайската есенно цъфтяща тинтява Gentiana sino ornata. Тя е разпространена във влажни ареали на Тибет и 3. Юннан и особено в района на Личианг. През 192 година синеоката тинтява става обект на огромен интерес, когато се появява за пръв път в Единбургската ботаническа градина, предизвиквайки всеобщо възхищение с едрите си тръбести венчета, дължината на които често надминава 6,5 см, и омайващия си морско син цвят. Стъблата й са гъсто облистени, стелещи се и при благоприятни условия образуват зелен килим. На височина достига до 15 см. Цветчетата са обагрени в морско синьо, а в гърлото си имат светли, белезникави ивици. Високи са около 5 см. За развитието си изисква богата на хумус, кисела почва. Трябва да е защитена от следобедното слънце. При засаждането й, в дупките се поставя чакъл, а между разрастващите се възглавнички се посипва грубо зърнест кисел пясък. Растението не понася варовик и се полива само с мека вода. В литературата тинтявата често се препоръчва като растение за алпинеума, но за този вид това не е най-подходящото място. Почвата там изсъхва твърде бързо. Подходящо е повече за западното изложение, където почвата не се прегрява. Пролетно и есенно цъфтящите сортове тинтява никога не бива да се засаждат под палещите лъчи на следобедното слънце и в суха почва, каквито са условията в каменистите терени и алпинеуми.
Идеалното място за тях е полусянка. Добре е наоколо да се засадят нискорастящи цветя – в такава комбинация тя се среща в природата, по алпийските поляни. За есенноцъфтящите сортове от голямо значение е влажността на въздуха, затова е най- добре да са разположени по края на езерца или поточета. През късната есен цветът на листата и леторастите се променя в жълт, а по-късно и в кафяв и надземната част умира, за да се раззелени отново през пролетта. Засадена на места, които отговарят на изискванията й, тя се разраства много енергично. Тинтявата е получила латинското си название Gentiana от името на царя на Илирия – Генций, който според преданията пръв открил лекарствените свойства. Родът включва около 400 вида тревисти растения, разпространени в умерените и тропически зони на всички континенти, с изключение на Африка и Антарктида. Някои видове са се изкатерили на Еверест на височина 5500 м. над морското равнище. Затова при тях като правило стъблата са къси, цветчетата са единични или малобройни, а листата са събрани в ниски розетки, често образуващи чимове. Едрите видове са обикновено горски или ливадни растения, които изглеждат красиво в сенчести градини. В култура се използват около 90 вида. Повечето тинтяви са многогодишни растения, с размери от 2 до 150 см, с цели, приседнали, срещуположни листа. Цветчетата са единични или събрани във връхни получадъровидни съцветия или се разполагат по 1-2 в пазвите на листата. Обагрени са предимно в тъмно или светлосиньо, но се срещат и жълти и бели форми. Цъфтят в различно време – едни видове през пролетта, други – през лятото и есента. Плодът е едногнездна кутийка, с дребни семенца. РазмножаванеОсновно чрез разделяне на туфата и семена. Туфите се разделят през пролетта или началото на есента. Повечето видове понасят лошо пресаждането, затова при разделянето корените не бива да се оголват. Друго важно условие е обилното поливане. Разстоянието на засаждане е 15-20 см. За съжаление семената се купуват от любителите често в неподходящо време. За да поникнат, те се нуждаят от студ, а когато търговците ги продават през април и май, целта им е просто да се отърват от тях. Размножаването със семена общо взето е трудно. При много видове семената са с къс срок на съхранение – до 6 месеца. Основните условия, за да поникнат, са достатъчна влажност, свободен достъп на кислород и температура в границите на 5 до 25 градуса. Най-простият, лесен и надежден начин да получите тинтяви от семена е да ги засеете в градината, точно преди започването на зимата. Почвата трябва да е добре пресята и изравнена. Дребните семенца се засяват на повърхността, без да се засипват, защото семената на много видове се нуждаят от светлина, за да поникнат. При такова „естествено“ засяване, те получават стратификация и осветяване и обработка с колебаещи се температури, така че всяко семенце може да си избира нужния му температурен режим. След като поникнат, развитието им протича изключително бавно. В зависимост от вида, са нужни от две до седем години, за да започнат да цъфтят. Тези, които нямат градина, в която да отглеждат прекрасните тинтяви, и които посещават родните места в планините само в сънищата си, също могат да се порадват на тези ефирни видения в синьо, но за кратко време. За съжаление в домашни условия това прекрасно цвете се отглежда изключително трудно. Може да се засади в големи контейнери, които да са разположени във влажни кътчета около къщата, но такива условия рядко могат да се осигурят на терасата. Когато ги отглеждате на балкона, в горещите летни дни около тях трябва да е пълно със съдове с изпаряваща се вода, за да се осигурят изискванията за въздушна влажност и в никакъв случай да не са изложени на палещите лъчи на лятното слънце.
