Днес, 5 февруари, се простихме с Леда Милева. Писателката почина навръх рождения си ден, оставяйки след себе си безброй стихове и пиеси за деца.
Леда Милева е родена през 1920 година. Родителите ѝ са гениалният Гео Милев и актрисата Мила Керанова. Първото си стихотворение пише едва на 9-годишна възраст.
Завършва Американския колеж в София, а след това и Софийски университет „Св. Климент Охридски” със специалност „Право“.
Работила е като ръководител на детско-юношеските предавания в Радио София и главен редактор на редица печатни издания. Била е генерален директор на Българската национална телевизия, а след това и заместник-началник на отдел „Печат и културно сътрудничество“ при Министерството на външните работи. До края на 1978 година е посланик на България в ЮНЕСКО. Била е и председател на Съюза на преводачите.
Най-голямата любов на Леда Милева обаче е творчеството за деца. Сред книгите ѝ се открояват „Заю на разходка“, „Няма време“, „Работна Мецана“, „Мустакатият Иванчо“, „Златоперко“, „Влак-юнак“, „Къде е хоботът на слона“. Автор е на текста на най-любимата детска песен – „Зайченцето бяло”.
Чадър
Черен и прашен, тих и добър, стои като дядо в кьошето – чадър. Но щом зазвъни по капчуците дъжд, чадърът се втурва навън изведнъж, започва да тича над хорските шапки, бърбори си нещо с дъждовните капки. Наперен и весел – същинско момче, той скача, макар и с един само крак, додето небето изчисти се пак. Черен и скромен, забравен от нас, чадърът се свива в кьошето тогаз. Стои мълчалив и прилича на дядо, но сърцето му, в дръжката скрито, е младо и щом се обади капчукът: „Зън-зън!”, като малко момче пак ще хукне навън.
