Ничия земя

Уасим държи Гиад, на преден план – Махмуд

Граничният полицай Димитър Димитров ни показва мястото, където е открил бедстващите сирийци

През страната преминава средиземноморски циклон. В Източна България и много райони от Предбалкана метеорологичната обстановка ще се усложни: ще духа умерен и силен северен вятър. Постепенно дъждът навсякъде ще премине в сняг. Валежите ще са значителни и ще има навявания. 20 декември 2012 г., прогноза от Националния институт по метеорология и хидрология към БАН Петък, 21 декември 2012 г. Бюлетин на МВР „Хеликоптер на ГД „Гранична полиция“ извършвал рутинен полет, когато служителите в него забелязали на около 700 метра от линията на българо-турската граница петима души, сред които и деца. Пилотът веднага се спуснал до възможната за това височина и след извършен въздушен десант единият от служителите на ГПУ-Болярово успял да слезе при групата – жена и три деца били премръзнали, близо до тях лежало безжизненото тяло на друга жена. За случая били уведомени наземните патрули на граничното управление, които с помощта на високопроходимите автомобили успели да стигнат близо до мястото – трудно проходима местност. На ръце граничните полицаи пренесли оцелялата жена и децата и ги откарали в с. Крайново, където им е оказана адекватна медицинска помощ.“

Вторник, 8 януари 2013, над село Крайново Движим се по черния път над селото със зеления Defender на „Гранична полиция“. На предната седалка са Димитър Димитров и Иван Станков от ГПУ (ге-пе-у – гранично полицейско управление) Болярово. Те са гранични полицаи с дълъг стаж. Отговарят за 35 километра от границата с Турция. Израснали са в този район, познават всяка пътека: „Районът е много гаден, защото има дерета. Ако не го познаваш, особено когато има сняг и не се виждат пътищата, лесно можеш да се загубиш.“ Странно за български гранични полицаи, но и двамата пушат цигари с бандерол. Даваме си сметка, че те работят в район, в който няма какво да ги поквари – няма граничен пункт, няма контрабанда. Няма корупция. Предимно се занимават с това да прибират незаконно пресичащи границата. Не помнят някога да са използвали оръжие или белезници: „Тяхната цел е да влязат в България, посрещат ни като спасители, прегръщат ни, радват се.“ Питаме Димитър:

Колко често хващате преминаващи през границата? – През ден, почти всеки ден. През цялата година ли? – Тук са повече през лятото, защото е планински район. Но покрай войната в Сирия идват и през зимата. Нямат работно време. Половин час преди Нова година хванахме едни. Откъде са? – Сирийци, палестинци. Преди, когато беше войната в Ирак – иракчани. После – афганистанци. Има и екзотични – Африка. Има и такива, които се правят на сирийци, защото получават статут на бежанци и не ги съдят за незаконно преминаване на границата. Алжирците често така правят. Но ние научихме това-онова за Сирия. Изпитваме ги – кой град къде е, те не знаят. После си признават. Но и те от лошо бягат. Понеже сме длъжни да им правим обиск, като ги хванем, често откриваме ключове. Откъде? – Казват, че са „от хоум“. А то хоум няма, разрушен е.

Пътуваме към мястото където са открили бедстващите бежанци. Джипът пъпли до самата бразда. Виждат се граничните пирамиди. Всяка си има номер (221, 222, 223…). Почват от границата с Гърция и стигат до Резово.

Димитър Димитров показва високите вишки, които се виждат в далечината, на отсрещния хълм: „Това там е Турция. Сега няма никой“. Когато турските граничари се качат на вишката, първата им работа е да сложат знамето. След началото на конфликта в Сирия близо 1/3 от турските военни, които охраняват границата с България, са били преместени на сирийската граница.

Край пътя се вижда хавлиена кърпа. Спираме. Иван Станков излиза и я оглежда. Вижда етикета: „Сирийска е“ и я прибира в багажника.

Джипът се качва на един хълм и започва да слиза бавно по склона. Когато става съвсем непроходимо – спира. Слизаме. Димитър Димитров ни показва огнище, обгорели дрехи, пелени, опаковка от дезодорант, събрани дърва. Тук, на 21 декември граничните полицаи са открили загубилите се сирийци. И починалата жена.

Димитър е бил на хеликоптера на 21 декември, като т.нар. тактически водач – човекът, който познава местността и напътства пилотите.

Петък преди обед, 21 декември 2012 г., местността Граница-Баир. „Хеликоптерът зависна. Направих технически десант в снега. Заварих една възрастна жена, момиченце на около десет и две малки деца. Край огъня, без да мърда, лежеше млада жена. Исках да видя дали има пулс, но беше студена. Обадих се на дежурния. Възрастната застана на колене и започна да ми целува краката. Викаше – Аллах, Аллах.“ На място идва следствена група от Елхово, която да направи оглед на мястото, където е намерено тялото на момичето. Граничните полицаи изнасят на ръце децата и възрастната жена. Водят ги в село Крайново.